Определение № 185 от 03.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2020 г.

Производството по делото е образувано по молба на „УНИВЕРС“ ЕАД (в ликвидация), с ликвидатор Е. И. К., чрез адв. Г. Ф. С., за отмяна на влязло в сила решение № 312202 от 12.01.2018 г. на СРС, постановено по гр. д. № 45659/2016 г.. Молителят обосновава молбата с твърдения за нередовно призоваване по делото, както и за ненадлежно представителство, което попада в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Д. М. Б., чрез адв. А. Р., възразява, че молбата за отмяна е просрочена, както и, че същата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и изложеното в молбата за отмяна, намира същата за недопустима. Видно от покана за доброволно изпълнение на дълга по влязлото в сила решение, чиято отмяна се желае, тя му е връчена на 12.11.2019 г., а е сезирал съда по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК на 17.02.2020 г., което е след преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 6 ГПК. Нещо повече, и преди 12.11.2019 г. страната е поискала и получила от съдия изпълнителя по изпълнителното дело удостоверения за размера на дълга, подробно индивидуализиран, с посочен номер на решение и дело, по което то е постановено. В заключение молбата за отмяна не следва да се допуска до разглеждане, а образуваното по нея производство да бъде прекратено. Молителят следва да заплатr на насрещната страна сторените от нея по делото съдебноделоводни разноски – 1200 лв. платен адвокатски хонорар, видно от представения договор № 696362 от 10.06.2020 г. Мотивиран от изложеното, съдебният състав