Определение № 7472 от 07.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал.1, т.2 и сл. И чл.213а,ал.7от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Й. С. от гр.Пловдив, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Аргилашка, против определение №2402/13.03.2025г., постановено по адм.д. № 1370/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост и моли за отмяната му. Върховният административен съд, осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК. Обжалваното определение неправилно е прието за необжалваемо от постановилия го съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба по смисъла на чл.213а, ал.7 АПК. Съобщено е на 31.03.2025г., поради което подадената по пощенски път на 07.04.2025г. частна жалба се явява подадена в срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд Пловдив отказва да освободи Д. Й. С. от вмененото му задължение с разпореждане №1283/11.02.2025г. по делото за внасяне на 263,62лв. допълнителна държавна такса по подадената от него касационна жалба срещу решение №95/06.01.2025г. по адм. Дело №1370/2024г. на АС Пловдив. Обжалваното определение е неправилно. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд не излага мотиви. Освен допуснатото съществено процесуално нарушение – липса на мотиви, съдът неправилно квалифицира приложимия спрямо искането процесуален закон. Подадената молба от касатора за освобождаване от заплащане на държавна такса е на основание чл.227а вр. С чл.213а,ал.3 АПК. За да признае, че физическото лице – касационен жалбоподател, няма достатъчно средства да заплати държавната такса за касационното обжалване, съдът взема предвид следните обстоятелства: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. В цитираната разпоредба е уредена хипотеза, при която съдът може да освободи физическо лице от внасяне на държавна такса, ако същото няма достатъчно средства да я заплати. Немотивираният отказ на първоинстанционния съд не кореспондира на установените по делото факти от настоящата инстанция. От представените към искането доказателства е видно, че молителят е работник на трудов договор с възнаграждение не по-високо от минималната за страната работна заплата. Лицето, с което живее на съпружески начала има доходи само като личен асистент на общото им дете, инвалидизирано предвид заболяване от [заличен текст]. Семейството е четиричленно с още едно дете. При тези данни може да се приеме, че молителят няма достатъчно средства извън минимално необходимите за издръжка и живот на семейството му да заплати допълнително определената държавна такса за касационно обжалване. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като се постанови друго, с което жалбоподателят се освободи от внасяне на допълнителна държавна такса за касационното производство. По изложените съображения и на основание чл.213а,ал.7 вр. С чл.227а,ал.2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,