Решение № 472 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г.

Решение № 472 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 376/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 766 от 13.07.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 313 от 14.12.2009 г. по в. гр. дело № 89/2009 г. на Л. окръжен съд, втори граждански състав, с което е обезсилено решение № 141 от 15.12.2008 г. по гр. дело № 20/2008 г. на Т. районен съд поради недопустимост на предявения иск и е прекратено производството по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с решения: № 15 от 03.02.2009 г. по гр. дело № 5285/2007 г. на ВКС, IV г. о.; № 1663 от 03.10.2003 г. по гр. дело № 109/2003 г. на ВКС, IV г. о. и № 476 от 17.03.2005 г. по гр. дело № 2712/2003 г. на ВКС, IV г. о. Въззивният съд е приел, че въпреки наличието на решение № 15 от 03.02.1993 г. на ПК/сега ОСЗГ/-гр. А., не е налице приключило реституционно производство досежно земеделски имот - овощна градина от 14 декара, попадащ в урбанизирана територия - в регулационните граници на града, поради което е необходимо да се извърши процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ, в която да се определи застроената част от имотите, респ. свободната площ, за да се предвиди каква част от имота ще се възстанови реално, съответно - какъв ще бъде размера на дължимото обезщетение за частта от имота, за която са налице пречки за възстановяване. Прието е, че земеделската земя не е индивидуализирана, след като в решението на ПК границите на имота по т. 17 са по стария кадастрален и регулационен план на кв. "О." от 1932 г., а не по този от 1981 г., който е действал към момента на издаване на решението на комисията. Съдът е приел, че липсва интерес от ревандикационния иск и защото с влязло в сила решение № 177 от 16.07.2003 г. по адм. дело № 234/2003 г. на Л. окръжен съд бил отменен отказа на кмета на [община] да издаде исканите скици и удостоверения за земеделски земи в строителните граници на града; пречката за довършване на процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ била отпаднала и пътят на ищците за защита бил именно чрез изпълнение на влязлото в сила решение. Разрешението на процесуалноправния въпрос, дадено с обжалваното въззивно решение противоречи на трите посочени решения на ВКС, IV г. о. Според първото от тях, към момента на постановяване на решението на поземлената комисия, чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ не е изисквал прилагане на скица за имота; във второто решение е посочено, че попълването на кадастралната карта с обособен по реда на чл. 86 и 90 ППЗТСУ (отм.) имот в случаите на реституиране на земеделска земя по реда на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ не е елемент от процедурата по възстановяване на собствеността, а според третото решение, реституционната процедура е приключила с влязлото в сила решение на поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ, като производството по чл. 32, ал. 1, т. 2 З.(отм.), а сега по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР не е предпоставка за допустимост на иска за собственост. С касационната жалба се поддържат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното въззивно решение противоречи на материалния закон. Въззивният съд незаконосъобразно е приел, че след като в т. 17 от решение № 15/03.02.1993 г. на ПК /сега ОС "З"/ - гр. А. границите на земеделския имот са по стария кадастрален и регулационен план на кв. "О." от 1932 г., а не по този от 1981 г., който е действал към момента на издаване на решението на ПК, по отношение на ищците/сега касатори/ не е налице приключило реституционно производство досежно овощна градина от 14 дка. Според окръжния съд, възстановяването на собствеността ще приключи след извършване на процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ, при която ще се установи каква част от площта на процесния УПИ ХIII е свободна и би могла да се възстанови, и с последващо решение на ОС "З.", в което да са отразени границите на същата тази площ. Прието е, че се търси съдебна защита на права чрез ревандикационен иск за земеделска земя, която все още не е индивидуализирана по предвидения от закона ред, а в исковото производство съдът не може инцидентно да определи имота, върху който ще следва да се възстановят правата на молителите, тъй като това е прерогатив на общинската служба по земеделие. Както сам въззивният съд е посочил, към момента на издаване на решение № 15/3.02.1993 г. на ПК, при тогава действащата редакция на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, все още не е бил приет режима на чл. 11, ал. 1 и сл. ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделски земи, включени в границите на урбанизираните територии, нито пък е имало изискване за скица към решението. Едва след изменението и допълнението на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г./ и на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 48 от 26.05.1995 г./ е въведено изискването, предвидено с новата редакция на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съгласно която решението на общинската служба "З." за възстановяване на право на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии се постановява въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. В случаите на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, след изменението и допълнението на ЗСПЗЗ и на ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45 от 16.05.1995 г. и бр. 48 от 26.05.1995 г./, индивидуализацията на имота се извършва още при осъществяване на административната процедура чрез издадените удостоверение и скица по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, които съгласно ал. 4 от същия правилник се прилагат към молбата до общинската служба "З.", поради което реституционната процедура приключва с постановяване на решението за възстановяване на правото на собственост в стари реални граници, без да е необходимо издаване на последваща скица. Следователно, щом решението на поземлената комисия /сега ОС"З"/-гр. А. за възстановяване на собствеността върху процесната овощна градина от 14 дка в м. "С. А." в землището на [населено място] в съществуващи/възстановими/ реални граници, при съседи: Т. П., М. Н., гробища и път, е било постановено при действащата тогава редакция на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, би следвало да се приеме, че процедурата по земеделската реституция на имота е приключила с позитивното решение на административния орган по поземлената собственост. Обектът на спорното право в исковия процес за собственост се индивидуализира от ищеца в исковата молба, като когато се касае за недвижим имот, индивидуализацията включва посочване на местонахождение, граници, градоустройствен статут, площ. Ако в хода на процеса се установят обстоятелства, които водят до неяснота кой е спорния имот /напр. защото имотът е бил индивидуализиран по стар план или е налице разминаване в твърдяната площ/, съдът следва да даде възможност на страната да направи допълнителна индивидуализация или да уточни твърденията си. В производството пред инстанциите по съществото на спора, неколкократно е допускано поискано от ищците/сега касатори/ уточнение на предмета на ревандикационната претенция. За последен път в заседанието на 14.04.2009 г. по в. гр. дело № 89/2009 г. въззивният съд е допуснал конкретизация на петитума на исковата молба съобразно приетото същия ден заключение на вещото лице арх. Т. П. Я. Съгласно т. 3 от това заключение, в границите на обособения в югоизточната част на УПИ ХIII в кв. 47 по ПУП-ПРЗ на кв. О. от 26.04.2002 г. УПИ с площ от 1920 кв. м., графично отразен в приложение № 1 към заключението по гр. дело № 20/2008 г. на РС-Троян /л. 108/, попадат около 1260 кв. м. от имот пл. № 182 по стария кадастрален и регулационен план от 1932 г. Съгласно т. 4 на заключението, графичното изображение на възможния за обособяване УПИ с площ около 1260 кв. м. за част от имот с пл. № 182 по плана от 1932 г. е отразено в приложението към заключението /л. 37 от в. гр. дело № 89/2009 г. на ЛОС/, а в т. 5 вещото лице е посочило площта и границите на новообразуващия се УПИ с площ около 1260 кв. м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-49/31.08.2007 г. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че между обстоятелствената част на исковата молба вх. № 1865/22.11.2007 г. и петитума на същата е налице противоречие, което не е било отстранено в хода на първоинстанционното и въззивното производство. Ищците/сега касатори/ твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че с решението на поземлената комисия № 15 от 03.02.1993 г. им е била възстановена собствеността върху бивша овощна градина от 14 дка, в който имот попадат: УПИ Х, УПИ ХI, УПИ ХII, УПИ ХIII и др. в кв. 47 по сега действащия план на [населено място], кв. О.. Поддържат, че в УПИ ХIII в кв. 47 е построена сграда-училище, но тъй като нормативно определената прилежаща площ на сградите не съвпада с площта на същия УПИ считат, че са собственици на площ от 1600 кв. м., която може да се обособи в самостоятелен УПИ от незастроената и неприлежаща към сградите площ. Следователно, обстоятелствената част на исковата молба съдържа твърдения, че ищците/касатори/ са собственици по земеделска реституция на реална част от УПИ ХIII в кв. 47 с площ 1600 кв. м., докато с петитума е поискано да бъдат признати за собственици на 1600 кв. м. ид. ч. от площта на УПИ ХIII в кв. 47 и да бъде осъдена ответната община да им предаде владението на 1600 кв. м. ид. ч. от същия УПИ ХIII в кв. 47, което искане предполага да е установена съсобственост върху УПИ ХIII в кв. 47. Това противоречие не е било отстранено с последващите изменения и уточнения, засягащи само размера на претендираните идеални части. Изложеното дотук дава основание да се приеме, че въззивният съд незаконосъобразно е приел, че процедурата по реституцията на земеделската земя не е приключила с постановеното решение 15 от 03.1993 г. на ПК-гр. А. и че независимо от действащата към същия момент материалноправна регламентация /чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ/, следва да се извърши процедурата по чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ. С оглед на това, неправилно е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по предявения ревандикационен иск. Това налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да остави исковата молба без движение и да даде на ищците срок за отстраняване на противоречието между обстоятелствената й част и искането/петитума/ на същата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.