Решение № 10680 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2012 г.

Решение № 10680 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14205/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. София (сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София), чрез процесуалния представител юрисконсулт Благовеста Петрова Петрова, срещу решение № 4477 от 31.07.2012 г. по адм. дело № 11479 по описа за 2011 г. на административния съд - София град. С него по жалба на Георги Димитров Батаков е отменен ревизионен акт № 2001009443 от 8.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, изменен с решение № 1842 от 17.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - Георги Димитров Батаков оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Маргарита Чечова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд - София град е бил ревизионен акт № 2001009443 от 8.04.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. София, изменен с решение № 1842 от 17.10.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София. Осъществената ревизия е повторна в изпълнение на решение № 920 от 24.06.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. София, като тя е за ревизиран период 1.01.2003 г. -31.12.2008 г. В хода на ревизията е констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, поради което лицето е уведомено затова, че ревизията ще се осъществява по специалния ред, съгласно чл. 124, ал. 1 от ДОПК. На лицето е предоставен 14-дневен срок за представяне на доказателства и взимане на становище, като до изтичане на срока на ревизията такива не са представени. При административното обжалване са уважени голяма част от възраженията на задълженото лице, поради което с решението на решаващия административен орган са изменени задълженията за данък върху доходите за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., както и за лихва, като са определени такива както следва 1 427.59 лв.; 28 107.43 лв.; 25 069.10 лв.; 18 606.11 лв. и 11 172.79 лв. и съответните на тях лихви. В мотивите на обжалваното решение е изложена фактическата страна по спора, обсъдени са възраженията на жалбоподателя, събраните доказателства, включително съдебно-счетоводна експертиза и е направен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт, като същият е отменен като такъв. Съдът е приел, че по делото спорът се свежда до това дали ревизиращият орган правилно е прецени, че разходите на ревизираното лице превишават получените от него доходи, респ. дали е налице несъответствие, което формира недостиг на парични средства и конкретно за 2004 г. Другият спорен момент е относно това дали с ревизионния акт правилно са определени лихви върху предоставените от жалбоподателя заеми на юридически лица през ревизирания период. По повод първото касационно възражение относно неправилно определеното според съда начално садло към 1.01.2003 г., то е основателно, понеже е приета от решаващия административен орган като начално салдо сумата от 4 23 247.20 лв. Тя включва предоставения паричен заем в размер на 400 000.00 лв., предоставен от Йордан Лечков, както и установената с ревизионен акт, съставен на същото ревизирано лице по чл. 109 от ДПК (отм.), налични парични средства в размер на 23 247.20 лв. Сумите от 20 000.00 лв. и от 15 000.00 лв., получени през 2001 г. и 2002 г. от Петър Шиндеров са признати като такива в предходната ревизия и е невъзможно повторно да бъдат включени като налични към 31.12.2002 г. Основателно е и касационното възражение относно включването на сумата 30 000.00 лв., представляваща част от предоставени през 2000 г. и 2001 г. заемни средства в общ размер от 200 000.00 лв. от Георги Спиров Батаков. По делото не е доказано по категоричен начин притежаването на такава сума от заемодателя и реалното предоставяне на ревизираното лице, за да се приеме, че е налице реално изпълнен договор за заем. По делото не са ангажирани доказателства в тези две насоки. Основателно е и следващото възражение, че сумата от 20 000.00 лв. по повод договор за временна финансова помощ от 1.10.2004 г. следва да бъде съобразена в началното салдо на средствата към 1.01.2004 г., като съдът, за да приеме това се е позовал само на съдебно-счетоводната експертиза. По повод на тези два спорни момента съдът е кредитирал изцяло заключението на експерта, което действително не е оспорено, но същото е изградено само и въз основа на направените счетоводни записвания в "Кронос" ООД и "Петролиум инвест" ЕООД. По делото други доказателства относно способността за предоставянето на финансовите средства не са ангажирани. Основателно е и последното касационно възражение срещу обжалваното решение в частта му, в която е прието, че не следва да бъда приети като получени доходи такива от лихви по повод предоставяни от ревизираното лице заеми за времето от 2006 г. до 2008 г. на свързани юридически лица, след като по договорите за заем няма уговорено такова акцесорно задължение. По делото тези обстоятелства не се оспорват, а именно, че сделките са сключени между свързани лица, поради което е налице отклонение от данъчно облагане и е определен доход от лихви. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) по отношение на предотвратяване на отклонение от данъчно облагане се прилагат съответно разпоредбите на глава Първа, раздел IV от ЗКПО (отм.), а именно чл. 13 и чл. 15, ал. 3, т. 3 от ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 77 от ЗДДФЛ при определяне на задълженията на лицата в случаите на сделки между свързани лица, на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, трансфери, свързани с определена база, както и лихви по финансов лизинг се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане по ЗКПО. Така съгласно чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащане на своя сметка на кредити, несвързани с дейността. При установяване на взаимоотношения, които водят до отклонение от данъчно облагане, задълженията на физическите лица по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ се определят без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма. След като ревизираното лице е договорило безлихвени заеми със свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК, се приема за данъчни цели, че е налице отклонение от данъчно облагане. По повод аргумента на задълженото лице, че доходът не е реално получен, то според изискванията на ЗОДФЛ (отм.) и на ЗДДФЛ, прилагането на разпоредбите, относими към отклонение от данъчно облагане не поставя изискване за реално получен доход. Решаващият административен орган е отчел като неприложими посочените разпоредби в случаите, когато ревизираният субект е предоставял заеми без договорени лихви на свързани физически лица. По изложените съображения решението като неправилно следва да се отмени и понеже делото е изяснено от фактическа страна трябва да се постанови решение по съществото на спора. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 2 137.66 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК общо за двете съдебни инстанции. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение