Определение № 145 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 267/2015 г.

Производството е образувано по частна жалба на П. А. Х., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. А. – Р., срещу определение № 2577/22.10.2014 г. по гр. дело № 1883/2014 г. на Софийския апелативен съд, с което е изменено решение от 07.07.2014 г. по гр. дело № 1883/2014 г. на Софийския апелативен съд в частта за разноските като И. Л. Х. и П. А. Х. са осъдени да заплатят на М. на в. р. сумата 3311,64 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Според него на допълване в частта за разноските подлежи съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по тях, а на изменение в частта за разноските подлежи съдебен акт, в който съдът ги е определил неправилно. Според ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС във втората хипотеза е необходимо да бъде представен списък по реда на чл.80 ГПК. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила такъв списък, е недопустима. В случая М. на в. р. не е представило списък на разноските. Ответникът по частната жалба М. на в. р., [населено място], оспорва жалбата и иска присъждане на деловодни разноски за настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима. Действително в случая процесуалният представител на М. на в. р. в последното проведено пред САС открито съдебно заседание е поискал изрично присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение без да е представил списък на разноските. Първоинстанционното производство обаче в случая е образувано през 2003 г. и съобразно изричната разпоредба на §2 от ПЗР на ГПК делото се е разглеждало от въззивната инстанция по реда на ГПК/отм./, а не по този на сега действащия ГПК. По тази причина соченото от жалбоподателя Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ГКС не може да се приложи в случая, поради което правилно въззивният съд е изменил решението си в частта за разноските. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. Разноски в производството за изменение на решението в частта за разноските не се дължат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.