Решение № 7393 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2048/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. М. от гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Александрова срещу Решение № 13930 от 11.12.2025 г., постановено по адм. д. № 2223/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № ППН-01-191/2022 г. от 06.08.2025 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) и е осъден да заплати разноски по делото. Касационния жалбоподател поддържа, че оспореното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново, с което се отмени Решение № ППН-01-191/2022 г. от 06.08.2025 г. на КЗЛД, алтернативно делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответниците по касация – Комисия за защита на личните данни и С. Н. К., редовно призовани, не вземат становище по касационната жалба. Върховният административен съд – състав на Пето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № ППН-01-191/2022 г. от 06.08.2025 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, комисията е обявила жалбата подадена от С. Н. К. – разследващ полицай в група „Икономическа престъпност“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР- Варна срещу М. П. М. за основателна, поради нарушение от страна администратора на чл.6,§1 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и е разпоредено на М. да изтрие от всички устройства и приспособления аудио запис на проведения с негово участие разпит на 16. 03.2021г. в сградата на ОД на МВР -Варна, проведен от С. К., в качеството й на разследващ полицай по досъдебно производство $ 192/21 г. по описа на ОД на МВР -Варна. Със същото решение на администратора на лични данни М. е наложено административно наказание – глоба, в размер на 500 лева. За да отхвърли жалбата на М. М. първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на участниците в административното производство и в съответствие с материалния закон. Споделил е приетото от административния орган, че преднамерено и целенасочено М. е осъществил, без знанието на длъжностното лице, аудиозапис на проведения от последната разпит, което е в нарушение на разпоредбите на ОРЗД /Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободно движение на такива данни/ и в частност на чл.4 от същия. Решението е правилно. Съдът е извършил дължимата по чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспореното решение на КЗЛД на всички основания по чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите и възраженията на страните в съвкупност с представените по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи за законосъобразност на оспорения пред него акт, като мотивите на първоинстанционния съд се споделят напълно и не е необходимо да се преповтарят. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2, предл. "последно" от АПК, настоящият съдебен състав препраща към тях. За да е налице законосъобразно обработване на личните данни по смисъла на чл. 4, § 2 от ОРЗД, е необходимо и достатъчно то да се извършва съобразно принципите, прогласени в чл. 5 от ОРЗД и при наличие на някое от основанията, визирани в чл. 6, § 1 от ОРЗД. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е приел и приложил към делото представените от жалбоподателя писмени доказателства. Предвид предмета на спора, обстоятелствата, които жалбоподателят е целял да се установят, се явяват неотносими, поради което правилно съдът не е допуснал доказателственото искане. Безспорно по делото са установени релевантните за спора факти, които не се отричат от страните, сам М. прави изрично изявление в жалбата си, а именно: На 16.03.2021г. в сградата на ОД на МВР-Варна при изпълнение на служебните си задължения заинтересованата страна С. К. – разследващ полицай в група „Икономическа престъпност“ в отдел „Разследване“ при ОД на МВР Варна, е провела разпит на М. М., в качеството му на свидетел по водено от нея досъдебно производство № 191/2021 г. по описа на ОД на МВР Варна, на който жалбоподателят е направил аудиозапис и впоследствие го е депозирал в ОД на МВР, като същият е станал повод за образувано срещу К. дисциплинарно производство. Съдът установил, че няма спор и относно самоличността на жалбоподателя и на заинтересованата страна – К. в аудиозаписа. Обосновано, с оглед възприетото, съдът приема, че спорът който следва да разгледа е правен – осъщественият от жалбоподателя аудиозапис нарушава ли правата на К. по Регламент /ЕС/-2016/679 и ЗЗЛД. Решаващият извод на първоинстанционния съд, споделен и от настоящата инстанция,е че е налице обработване на лични данни; че аудиозаписа нарушава личната неприкосновеност на заинтересованото лице, както и че липсват доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 - наличие на надделяващ легитимен интерес на администратора. При безспорно установената фактическа обстановка, правилни са и изводите на първоинстанционния съд, че се касае за обработването на лични данни, по смисъла на чл. 4, т.1 от ОРЗД, посредством аудиозапис на провеждан разговор/ в случая служебно провеждан разпит/ и възпроизвеждане на гласовите данни на К.-представляващи биометрични данни по смисъла на чл.4,т.14 от регламента. С оглед осъществените от М. действия по техническото аудио записване на разпита- същият се явява администратор на лични данни по смисъла на чл. 4,т.7 от регламента. Правилно съда сочи, че за да е налице законосъобразно обработване на личните данни от администратора по смисъла на чл.4,т.2 от Регламент /ЕС/2016/679- е нужно то да се извърши съобразно принципите в чл.5 от регламента и при наличие на някое от основанията, визирани в чл.6§1 от същия. Обосновано съдът приема, че в разглежданият казус не е налице нито едно от основанията за законосъобразно обработване на лични данни- липсва съгласие/ такова не е търсено, записът е направен скрито/ от субекта на данните; не се установява и обработване на личните данни да е необходимо за целите на легитимни интереси на администратора или трети лица. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че субективния интерес на М. от правилно провеждане и отразяване на проведеният спрямо него разпит не може да бъде защитен с незаконосъобразни средства, а същият разполага с легитимни процесуални права за защита. Ето защо и издаденото на основание чл. 58, § 2, б. "ж" и б.“и“, за нарушение на чл. 6, § 1, от регламент /ЕС/ 2016/679 разпореждане администраторите на лични данни да изтрие от всички устройства и приспособления запис на проведеният разпит на 16.03.2021г., правилно е прието за законосъобразно от първоинстанционния съд. В тази връзка твърдението, в касационната жалба, за несъответствие на обжалваното решение с материалния закон се явява несъстоятелно. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение е необосновано. Анализът на решаващия съд на представените по делото доказателства и приложимото право е логичен и последователен и отразяват формирането на вътрешното убеждение на решаващия съд. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. "първо", предл. "първо" АПК, Върховният административен съд, Пето отделение