Определение № 5023 от 15.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4408/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на "ФЮНЕКС" ЕООД, ЕИК 128570377, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя П. П., чрез пълномощника му адв. Д. Зарева и адв. Т. Златева от Адвокатско зружество „Зарева и Златева“, против определение № 1898 от 26.02.2025 г. по адм. д. № 270/2025 г. на Административен съд – Пловдив (АС-Пловдив), с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалба на дружеството против Акт за установяване на публични държавни вземания (АУПДВ) № 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ с искане посочения АУПДВ да бъде прогласен за нищожен, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, като се претендира неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.Поддържа се, че "ФЮНЕКС" ЕООД като кредитор на „Сами мийт БГ“ ЕООД разполага с правото да защитава имущественото състояние на своя длъжник и да го брани от всякакви незаконосъобразни действия, които биха могли да увредят патримониума му и по този начин да осуетят възможността на кредитора да удовлетвори своето вземане. Ответникът – изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ – не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 230 от АПК срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 229, ал. 1 АПК а разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Пловдив е мотивирал своето определение с обстоятелството, че "ФЮНЕКС" ЕООД не е адресат на оспорения от него АУПДВ № 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. Адресат на процесния акт е „Сами мийт БГ“ ЕООД. Според решаващия съд за допустимост на оспорването по съдебен ред на административен акт следва да е налице правен интерес у оспорващия (чл. 159, т. 4 АПК) и оспореният акт да засяга негови законни права и интереси, какъвто не е настоящия случай. При тълкуването на понятието правен интерес, а именно същият да е пряк, личен и непосредствен, първоинстанционният съд се е позовал на смисъла, изяснен в Решение № 21/1995 г. на Конституционния съд на РБ. Крайният извод на АС-Пловдив е, че актът не засяга пряко законни права и интереси на "ФЮНЕКС" ЕООД, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Определение е валидно, допустимо и правилно. Основните доводи на частния жалбоподател са свързани с наличието на вътрешни за страните ("ФЮНЕКС" ЕООД и „Сами мийт БГ“ ЕООД) отношения, а правният му интерес се обосновава от необходимостта да се защити имущественото състояние на длъжника „Сами мийт БГ“ ЕООД от всякакви незаконосъобразни действия. Изложените доводи са неоснователни. Наличието на правен интерес е минимална задължителна процесуална предпоставка за сезиране на административен съд във връзка с решаване възникнал административноправен спор. Изискуемият правен интерес при оспорване на индивидуален административен акт по смисъла на АПК трябва да е пряк и непосредствен. Същевременно правният интерес следва да е действителен, а не хипотетичен и да е личен, защото никой не може от свое име да претендира съдебна защита на чужди права. В случая адресат на процесния АУПДВ № 01-2600/3954 от 21.06.2016 г. е „Сами мийт БГ“ ЕООД, а не "ФЮНЕКС" ЕООД. Частният жалбоподател не е страна по материалното правоотношение и правните последици от административен акт няма да настъпят в неговата правна сфера. Макар и да съществуват вътрешни за страните "ФЮНЕКС" ЕООД и „Сами мийт БГ“ ЕООД правоотношения, същите по никакъв начин не могат да обосноват наличието на правен интерес на "ФЮНЕКС" ЕООД от оспорване на процесния АУПДВ. Частният жалбоподател не може от името на „Сами мийт БГ“ ЕООД да претендира права, защото съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд освен в предвидените от закон случай. За настоящата хипотеза законът не предвижда такава възможност. Липсата на правен интерес е предпоставка както за оспорване на акта с твърдения за незаконосъобразност, така и с искане за прогласяване на неговата нищожност. Правилно АС-Пловдив приема наличието на предпоставките по чл. 159, т. 4 АПК за оставяне без разглеждане на жалбата на дружеството и прекратяване на първоинстанционното производство. По изложените съображения оспореното определение на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение