Определение № 9974 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. във връзка с чл.213а, ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Н. С. от гр.Пловдив, уточнена с молба с вх. №25650/24.09.2026г. от адв.К. А. Кашеров по предоставена правна помощ. Жалбата е против разпореждане №5981 от 21.05.2026 г. по адм. дело №2146/2025 г. на Административен съд – Пловдив. С него е върната касационна жалба с вх. №7119/03.04.2026г. на А. Н. С. срещу решение № 2998 от 16.03.2026 г. по адм. дело №2146/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което отхвърлена жалбата й срещу заповед №6-Z25-885/12.09.2025г. на кмета на район „Тракия“ – Община Пловдив. С частната жалба предвид уточнението от адв.К. А. Кашеров са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяната на обжалваното разпореждане. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване разпореждане, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното разпореждане №5981 от 21.05.2026 г. на основание чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК, е върната касационната жалба с вх. №7119/03.04.2026г. по описа на Административен съд София - Пловдив, подадена от на А. Н. С. срещу решение № 2998 от 16.03.2026 г. по адм. дело №2146/2025 г. на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата й срещу заповед №6-Z25-885/12.09.2025г. на кмета на район „Тракия“ – Община Пловдив. В мотивите към обжалваното разпореждане е посочено, че по подадената касационна жалба в дадения от съда 7-дневен срок не са изпълнени указанията на съда, а именно – да внесе държавна такса в размер на 35,79 евро и да представи платежния документ, да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, в какво се състои искането, както и да подпише жалбата; да представи доказателства, че има юридическа правоспособност, като за целта следва да представи удостоверението за юридическа правоспособност или жалбата да се приподпише от адвокат с надлежна представителна власт; да представи по делото препис от жалбата, от писмените доказателства и от приложенията, както и от уточнението за насрещната страна. От делото се установява, че с решение № 2998 от 16.03.2026 г. по адм. дело №2146/2025 г. на Административен съд – Пловдив е отхвърлена жалбата на А. Н. С. срещу заповед №6-Z25-885/12.09.2025г. на кмета на район „Тракия“ – Община Пловдив. Срещу това решение А. Н. С. е подала касационна жалба с вх. №7119/03.04.2026г. С разпореждане №4207 от 09.04.2026 г. и разпореждане №4516 от 17.04.2026г. касационната жалба на два пъти е оставяна без движение, като на А. Н. С. са давани указания да отстрани нередовности на касационната си жалба, сред които и да внесе държавна такса в размер на 35,79 евро и да представи платежния документ, да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания, в какво се състои искането, както и да подпише жалбата; да представи доказателства, че има юридическа правоспособност, като за целта следва да представи удостоверението за юридическа правоспособност или жалбата да се приподпише от адвокат с надлежна представителна власт; да представи по делото препис от жалбата, от писмените доказателства и от приложенията, както и от уточнението за насрещната страна. Установява се, че първото разпореждане №4207 от 09.04.2026 г. е съобщено лично на А. Н. С. на 19.04.2026 г., като срокът за отстраняване на констатираните нередовности е изтекъл на 27.04.2026г. А второто разпореждане №4516 от 17.04.2026г. е съобщено лично на А. Н. С. на 24.04.2026 г. Същевременно с разпореждане №5366 от 08.05.2026 г. административният съд е продължил срока за изпълнение на указанията, дадени във второто разпореждане №4516/17.04.2026 г. със 7 дни, считано от 05.05.2026 г. Така срокът за отстраняване на констатираните нередовности по второто разпореждане е изтекъл на 12.05.2026 г. (вторник) - присъствен ден. Установява се, че А. Н. С. не е отстранила посочените нередовности на касационната си жалба, като единствено след срока до 12.05.2026 г. - на 19.05.2026 г. е внесла дължимата държавна такса и е представила платежно нареждане. При така установеното от фактическа страна обжалваното разпореждане е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Съгласно чл.213а, ал.1 АПК, ако касационната жалба или протестът не отговарят на изискванията на чл.212 и чл.213 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд с разпореждане ги оставя без движение като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изречение второ на горепосочената норма предвижда, че ако нередовностите не бъдат отстранени в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. В случая съдията-докладчик е указал на подателя на жалбата, че следва да отстрани посочените по-горе нередовности на подадената касационна жалба. Указанията на първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на касационната жалба не са изпълнени в дадения седмодневен срок. Неизпълнението им в срок има за последица връщане на касационната жалба съобразно чл.213а, ал.1, изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията в уточнението на адв.К. Кашеров с вх. №25650/24.09.2026г., че съдът освен указания за отстраняване на касационната жалба е следвало да укаже на А. Н. С. и възможността да поиска предоставяне на правна помощ. Възраженията в тази насока са неоснователни, тъй като случаят с А. Н. С. не попадат в кръга на случаите, в които задължително се предоставя правна помощ. Същевременно нито в Закона за правната помощ, нито в АПК е предвидено задължение на съда да указва на страните възможността за предоставяне на правна помощ. Това зависи от тяхното желание и процесуална активност. Тъй като в настоящото производство се извършва контрол само за законосъобразност на обжалваното разпореждане, то няма допуснато нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в това, че не е указал възможността да се поиска предоставяне на правна помощ. Неоснователни са възраженията също за възможността на А. Н. С. да поиска възстановяване на срока за отстраняване нередовностите на касационната й жалба по реда на чл.64, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. С уточнението на адв.К. Кашеров само се излагат доводи за възможността да се поиска възстановяване на срока, но не е направено такова искане. При липса на искане за възстановяване срока за отстраняване нередовностите на касационната жалба, доводите за такава възможност са неотносими за настоящото производство. Освен това възстановяване на коментирания срок по реда на чл.64, ал.2 от ГПК е ограничено с преклузивен едноседмичен срок (чл.64, ал.3 от ГПК), който отдавна е изтекъл. Така е, защото А. Н. С. е разбрала за пропуснатия срок най-късно със съобщаване на обжалваното разпореждане, което й е съобщено лично на 27.05.2026г. Респ. едноседмичния срок по чл.64, ал.3 от ГПК отдавна е изтекъл. Затова обжалваното разпореждане е правилно, което обосновава оставянето му в сила. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 във вр. с чл.236 и чл.213а, ал.7 от АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,