Определение № 1696 от 09.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1073/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Делото е образувано по частна касационна жалба вх. №1866/24.01.2024г. на В. Х. В., ЕГН [ЕГН], срещу определение №2930 от 23.11.2023 г. по ч. гр. д. №3084/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е било потвърдено определение № 403 от 11.01.2023г., постановено по гр.д.№ 9721/2021г. по описа на СГС, с което е била върната поради недопустимост въззивна жалба с вх.№5061388 от 28.05.2020г., подадена от В. Х. В., в частта й за обжалване на първоинстанционното решение от 20.12.2019г. по гр.д. №29307/2017г. на СРС относно прекратяването на брака между К. И. В. и В. Х. В.. Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна по нея- К. И. В., чрез пълномощниците й по делото, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба вх.№5132/26.02.2024г. на В. Х. В., ЕГН [ЕГН], срещу определение №379 от 13.02.202 4г. по ч. гр. д. №3084/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е била оставена без уважение молбата му за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за подадена частна касационна жалба вх.№ 1866/24.01.2024г. Постъпил е отговор на частната жалба от насрещната страна по нея- К. И. В., чрез пълномощниците й по делото, с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение. Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното: По частна жалба вх. №1866/24.01.2024г.: Частната жалба е недопустима. С обжалваното определение САС се е произнесъл по частна жалба на В. Х. В. срещу определение на СГС, постановено като въззивна инстанция, с което въззивната жалба на В. Х. В. против първоинстанционното решение от 20.12.2019г. по гр.д. №29307/2017г. на СРС е била частично върната поради недопустимостта й. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК така постановеното определение на СГС като въззивна инстанция подлежи на обжалване пред съответния апелативен съд. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение №2/2018 от 23.06.2022г. по т.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, изр.1, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В случая с обжалваното в настоящото производство определение САС е потвърдил преграждащо развитието на делото определение на СГС като въззивна инстанция, поради което постановеното от нето определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване. Предвид горното частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството, образувано по нея, следва да бъде прекратено. По частна жалба вх.№5132/26.02.2024г.: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт. Искането на жалбоподателя за разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, в което той да изложи в пълнота тезата си, е неоснователно. С оглед предмета на частната жалба и обстоятелството, че по делото не се налага събирането на доказателства, същата следва да бъде разгледана в закрито заседание. Жалбоподателят е разполагал с възможност да изложи доводите си в самата жалба и същият е сторил това. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение искането на жалбоподателя В. Х. В. за освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 15 лв. за подадена частна касационна жалба вх.№ 1866/24.01.2024г., САС е приел, че съобразно подадената от него декларация той работи и получава възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а освен това е собственик на Ѕ идеална част от апартамент в София, апартамент в к.к. „Б.“ и лек автомобил. Изложил е съображения, че при това положение жалбоподателят разполага с възможност да заплати държавната такса по частната му жалба в размер на 15 лв. Така постановеното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Според настоящия състав на съда установеното посредством подадената по делото декларация имуществено положение на жалбоподателя му позволява да заплати сумата от 15 лв.- държавна такса по частна жалба вх.№ 1866/24.01.2024г. Допълнителен аргумент в потвърждение на този извод е и обстоятелството, че въпреки подадената частна жалба жалбоподателят е заплатил посочената сума. Предвид горното искането му за освобождаване от заплащането й е неоснователно и правилно е било оставено без уважение. Тъй като частният жалбоподател не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 15 лв. по частна жалба вх.№5132/26.02.2024г., то на основание чл.77 от ГПК същият следва да бъде осъден да заплати посочената сума по сметка на ВКС. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV- то г. о.,