Определение № 3887 от 16.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Постъпила е молба от касаторката М. Г. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й по делото адв. Ф. Д., с която се иска изменение на Определение №2573 от 18.05.2026г. на ВКС по гр. д. №981/2026г., с което не е било допуснато касационно обжалване на Решение №192 от 07.11.2025г. по в. гр. д. №324/2025г. по описа на Апелативен съд- Варна, в частта му за разноските, с която М. Г. С., ЕГН [ЕГН], е осъдена да заплати на Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 3500 евро- разноски за адвокатско възнаграждение по делото. В молбата се излагат съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото, като се иска редуцирането му до 4000 лв. Ответната страна по молбата- Г. К. Д., ЕГН [ЕГН], не е взела становище по същата. За да се произнесе по искането, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в едномесечния срок по чл.248, ал.1 от ГПК от постановяване на определението по чл.288 от ГПК. Разгледана по същество, е основателна. С определението, чието изменение в частта за разноските се иска, не е било допуснато касационно обжалване на Решение №192 от 07.11.2025г. по в. гр. д. №324/2025г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е било потвърдено Решение № 267 от 14.03.2025г., постановено по гр.д. №1883/2023г. на Окръжен съд- Варна, с което по предявен от Г. К. Д. иск е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2 във връзка с чл. 17 от ЗЗД на сключен с нотариален акт № 64, том І, рег. № 14917 от 13.05.2022г. между К. И. Г. и М. Г. С. договор за покупко-продажба на недвижими имоти- апартамент с идентификатор *.*.*.*.*, гараж с идентификатор *.*.*.*.* и 17,21 кв.м. ид.ч. от дворното място, в което са построени, съставляващо ПИ *.*.*, с административен адрес [населено място], [улица], тъй като е привиден и прикрива дарение. Пред касационната инстанция делото е било разгледано само в закрито заседание, като при това положение извършената от упълномощения процесуален представител на ответника работа се е изразила в изготвяне на отговор на касационната жалба и изложението, в които е взето становище по доводи и възражения, по- голямата част от които вече са били правени и обсъждани и пред предходните инстанции. При отчитане на тези обстоятелства, на фактическата и правна сложност на спора и на материалния интерес по делото настоящият състав на съда намира, че искането на касаторката по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане в полза на ответната страна на по- нисък размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство следва да се уважи, като разноските на ответната страна се намалят на 2045,16 евро, представляващи равностойността на 4000 лв. При определяне на размера на същото настоящият състав на ВКС съобрази, че съгласно постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан от посочените размери в Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,