Определение № 10442 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9867/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл.60, ал.10 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на кмета на Община Варна, чрез гл. юрк. З. Патаре, против определение № 10385 от 05.08.2026 г., постановено по адм. дело № 2415/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено предварителното изпълнение на негова заповед № 2327/19.06.2026 г. по т.2 и т.5. С доводи за недопустимост на определението се иска обезсилването му и алтернативно – отмяната му като незаконосъобразно. Ответникът „Форест клуб Варна“ ООД, чрез адв. П. Тихчева, в писмен отговор по частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на определението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното определение, в производство по чл.60, ал.5 от АПК, първоинстанционният съд е отменил допуснатото от административния орган предварително изпълнение по т.2 и т.5 от оспорената в производството заповед № 2327/19.06.2026 г., издадена от кмета на Община Варна, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на „Форест клуб Варна“ ООД да премахне незаконен строеж: „многофамилна жилищна сграда с идентификационен номер 10135.2464.95.10, на два етажа, състояща се от четири самостоятелни обекта /апартамента/“, находяща се в местност „Кору Чаир“, гр. Варна. Обжалваното определение е мотивирано с допустимост на искането по чл.60, ал.5 от АПК, тъй като макар и да липсва изрично постановено в заповедта разпореждане за допускане на предварително изпълнение на основанията по чл.60, ал.1 от АПК, в т.2 е определен срок за доброволно изпълнение от 60 дни, считано от съобщаването на акта, а не от влизането му в сила, а в т.5 е разпоредена забрана достъпа до строежа на следващия ден от изтичане на срока по т.2. Изложени са мотиви и за основателност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение, поради липсата на изрична мотивировка за наличие на някое от основанията по чл.60, ал.1 АПК и суспензивния ефект на жалбата срещу заповедта. Така постановеното определение е правилно. Обосновано и след извършен анализ на съдържанието на процесната заповед е прието от първоинстанционният съд, че в т.2 и т.5 заповедта съдържа разпореждане за предварително изпълнение, независимо, че такова не е мотивирано от административния орган в изрично разпореждане по чл.60 АПК. Този извод кореспондира изцяло със съдържанието на т.2 от заповедта, в която срокът за доброволно изпълнение започва да тече от „съобщаване“ на заповедта, а не от влизането й в сила. Това разпореждане нарушава установения от ЗУТ /чл.217 / суспензивен ефект на жалбата срещу заповедите по чл.225а ЗУТ – жалбата срещу заповедта спира нейното изпълнение до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. В т.5 от заповедта е разпоредена забрана достъпа до незаконния строеж след изтичането на срока за доброволно изпълнение по т.2, т.е. срокът за принудително изпълнение и за забрана на достъпа до строежа, започва да тече от съобщаването на заповедта, а не от влизането й в сила, което противоречи на чл.268 от АПК. Неоснователен се явява с оглед гореизложеното доводът на частния жалбоподател, че срокът за доброволно изпълнение на заповедта за премахване на незаконния строеж по т. 2 е определен в съответствие с изискванията на чл.225а, ал.2 и ал.3 от ЗУТ като задължителен реквизит, тъй като цитираните норми не визират момента, от който започва да тече срока за принудително изпълнение на заповедта. Следващата ал.4 на чл.225а от ЗУТ обаче визира наличието на влязла в сила заповед като основание за претендиране на разходите от общината по премахване на незаконния строеж по реда на чл.418 от ГПК. Предвид изложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. Разноските подлежат на присъждане от първоинстанционният съд с окончателния съдебен акт.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,