Определение № 12562 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10532/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК по частна жалба на В. И. В. от гр.Перник против определение № 1645/ 24.09.2024г., постановено по адм. дело № 571/2024г. по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 1704/ 27.08.2024г. на кмета на община Перник, за прекратяване на наемно правоотношение, възникнало по Заповед № VIII-598/П-30 от 20.05.1986г. за настаняване на З. Г. А., [починало на дата], в общинско жилище в гр.Перник. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на закона и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответната страна кмет на община Перник оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, административният съд приема, че не са налице основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по закон (чл. 46, ал.5 ЗОС) предварително изпълнение на заповед за прекратяване на наемно правоотношение за общински недвижим имот може да бъде спряно от съда, по искане на оспорващия, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. В случая жалбоподателят не е доказал дастатъчна вероятност от настъпването на материални и/ или морални вреди, които по степен на важност се противопоставят на презюмирания от закона интерес от предварителното изпълнение. Основанията за спиране на предварителното изпълнение не могат да се обосновават с характера на заповедта или с твърдения за нейната незаконосъобразност, вкл. и за несъразмерност на приложената мярка, които подлежат на разглеждане по същество на спора. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,