Определение № 4436 от 18.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. В. К. против определение № 1643/19.05.2026 г. по ч. гр. д. № 254/2026 г. на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане частна жалба на К. срещу определение № 14438/29.07.2025 г. по гр. д. № 11525/2024 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I-2 състав в частта, с която е отхвърлено искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството по делото, като процесуално недопустима. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска да бъде отменено. Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че след постановяване на обжалваното пред него определение, искането на страната за освобождаване от държавна такса е уважено от СГС, поради което не следва да излага мотиви и съображения относно наличието на предпоставките за това. Посочил е, че съгласно разясненията, съдържащи се в мотивите към т. 12 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. Предвид на тези разрешения, е прието в обжалваното определение, че поставеното към момента на произнасяне от втората инстанция освобождаване от държавна такса е факт, който обуславя отпадане на правния интерес на частния жалбоподател да обжалва определението на първостепенния съд в частта, с която е отказано освобождаване от заплащане на държавна такса. Това обуславя недопустимост на сезирането и налага частната жалба да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. След като частният жалбоподател като ищец по делото е искал освобождаване от държавна такса по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК и съдът (СГС), макар и в последствие, но преди произнасянето на втората инстанция, е удовлетворил искането и го е освободил от внасяне на държавна такса, за страната е отпаднал правния интерес от оспорване на съдебния акт, доколкото е вече постановен благоприятен за нея резултат по това искане. Предвид липсата на правен интерес от атакуване на определението на градския съд в обжалваната му част (по искането по чл. 83, ал. 2 ГПК), като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на подадената частна жалба, същата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. Като е сторил това със сега обжалваното определение, апелативният съд в [населено място] е постановил процесуално законосъобразен акт, който ще следва да се потвърди. Така мотивиран, ВКС, състав на III г.о.