Решение № 1478 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от „К и К - 2011“ ООД, ЕИК 201366789, срещу Решение № Ж-301 от 25.03.2025г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. С Решение № 24911/21.07.2025 г. по адм. дело № 4779 / 2025 по описа на Административен съд - София-град е отменено Решение № Ж-301 от 25.03.2025г., и преписката е изпратена на КЕВР за продължаване на административното производство, при спазване на дадените с решението на съда указания по прилагане на закона. Срещу Решение № 24911/21.07.2025 г. по адм. дело № 4779 / 2025 по описа на Административен съд - София-град са постъпили три касационни жалби – от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ЕРМ Запад) и от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО ЕАД). В касационната жалба на КЕВР жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че в съдебното решение на първата инстанция съдът неправилно е интерпретирал разпоредбата на чл. 27 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), поради което изводите му са в несъответствие с подзаконовата нормативна уредба – Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия. Счита, че производителят на енергия от възобновяеми източници трябва да заплати разходите за реконструкция и модернизация на мрежата, причинени от присъединяването на обекта. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции и държавна такса за касационна жалба. В касационната жалба на ЕРМ Запад жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 27 ЗЕВИ, като не е съобразил разпоредбата на чл. 26, ал. 10 ЗЕВИ, както и разпоредбите на Наредба № 1 от 14.03.2017 г., като не е отчел, че производителят следва да заплати не само разходите за присъединяване на обекта му към разпределителната електрическа мрежа, но и разходите за реконструкция и модернизация на електрическата мрежа във връзка с присъединяването на този обект. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на ЕСО ЕАД жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и иска да бъде отменено. Твърди, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 27 ЗЕВИ, като не е съобразил разпоредбата на чл. 26, ал. 10 ЗЕВИ, в резултат на което не е отчел, че производителят следва да заплати не само разходите за присъединяване на обекта му към разпределителната електрическа мрежа, но и разходите за реконструкция и модернизация на електрическата мрежа във връзка с присъединяането на този обект. Претендира разноски, вкл. За юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът – „К и К- 2011“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. Русев. Счита постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Моли да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, което ги прави процесуално допустими. Разгледана по същество, са неоснователни. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел от фактическа страна следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба от „К и К - 2011“ ООД, ЕИК 201366789, срещу Решение № Ж-301 от 25.03.2025г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал 1 и ал. 7 от ЗЕ във връзка с чл. 147, ал. 1 Наредба № 3 е прекратено административното производство, образувано по жалба срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. От фактическа страна съдът е установил следното: На 15.04.2022 г. в „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е постъпило заявление за предпроектно проучване на условията за присъединяване на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с мощност 2,2 MW, предвидена за изграждане в имот с идентификатор 04279.109.33, местност „Покровнишки мост“, извън регулационните линии на гр. Благоевград, въз основа на което на 11.05.2022 г. разпределителното дружество е издало предпроектно проучване. На 02.05.2023 г. жалбоподателят подал ново заявление с вх. № 1205063225 за проучване на условията за присъединяване на горепосочения ФЕЦ, към който момент имотът все още не е в регулация. В съответствие с действащата нормативна уредба условията за присъединяване били изпратени за съгласуване с „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД. С писмо с изходящ № ЦУ-ЕСО-7994#1/25.10.2023 г. ЕСО ЕАД е уведомило „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, че не съгласува условията за присъединяване, тъй като капацитивният ток на мрежа 20 KV, присъединена към подстанция „Ален мак“, надвишава допустимите стойности, регламентирани в Наредба № 9 за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи като е указано, че ЕРМ Запад следва или да предложи техническо решение за овладяване на капацитивния ток при земно съединение или да предложи алтернативни условия за присъединяване на обекта. В резултат, електроразпределителното дружество определило следните условия за присъединяване: от килия 20 kV на подстанция „Джумая” да се изгради нова въздушна електропроводна линия 20 kV до имот 04279.109.33, както и в посочения имот да се изгради нов трафопост, ситуиран на имотна граница, с възможност за 24 часов достъп. Със становище с изходящ № ЦУ-ЕСО-7994#5/25.11.2024г. ECO ЕАД определило техническите условия за присъединяване на имота и указало, че съоръженията ще бъдат проектирани, доставени, монтирани и въведени в експлоатация от ЕСО, а цената следва да бъде заплатена от ЕРМ Запад, на два етапа - за първи етап от присъединяването към преносната мрежа сумата от 342 000.00 (триста четиридесет и две хиляди) лева без ДДС, а за втория – изравнителна вноска за оставащата част от действително направените разходи. В съответствие със становището на ЕСО ЕАД, на 12.12.2024 г. ЕРМ Запад издало становище SAP №IB-32-24-41155 с горепосочените условия за присъединяване на обекта. В т.4 от становището било вписано, че цената за присъединяване е платима от клиента на два етапа: на първи етап - 342 000 (триста четиридесет и две хиляди) лева без ДДС преди сключване на окончателен договор за присъединяване, а на втори - изравнителната вноска за оставащата част от действителните разходи на ECO за присъединяването на обекта. В т.9 от същото ЕРМ Запад посочил, че електрическите съоръжения, след границата на собственост се изграждат от и за сметка на присъединяваното лице и са негова собственост в съответствие с член 117, ал. 7 от Закона за енергетиката. Недоволен от така изготвеното становище, заявителят „К и К - 2011“ ООД обжалвал становището на ЕРМ Запад пред КЕВР. С оспореното Решение № Ж-301 от 25.03.2025г. КЕВР е счел, че: ЕРМ Запад коректно е определило в съответствие с чл. 71, ал. 3. т. 2 от Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.), че граница на собственост на електрическите съоръжения са клемите за присъединяване на проводниците на въздушния електропровод на производителя към въздушния електропровод на електроразпределителния оператор и мястото на присъединяване; няма допуснато нарушение с промяна на условията от първоначалното проектно предложение за включване към п/ст „Ален мак“; с включването в цена за присъединяване разходите на ECO по подмяна на трансформатора в п/ст „Джумая“ също няма нарушение, като се е позовал на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, обнародвана в ДВ. бр. 41 от 10.05.2024 г., влязло в сила от 10.05.2024 г. В хода на съдебното производство е допусната и изслушана съдебно-електротехническа експертиза, според която точката на присъединяване е определена съгласно чл.69, ал.3 ,т. 2 от Наредба № 6 и напълно съответства на структурата на отговорностите и задълженията по чл.27 от ЗЕВИ и в която изрично е посочено, че за производителя (жалбоподателя) имотът му свършва до регулационната линия (имотната граница) и носи отговорност само за съоръженията в него – ЗРУ и въздушен електропровод, до имотната граница. От правна страна, АССГ е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените му по закон правомощия, в съответствие с административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на относимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел за основателни възраженията на жалбоподателя относно определената цена на присъединяване на ФЕЦ и предвидените задължения, като е приел, че решението на КЕВР е в нарушение на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕВИ, съгласно която разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя, а разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа, в случая – ЕРМ Запад. По тези подробно развити съображения съдът е уважил жалбата и е изпратил преписката на КЕВР за продължаване на административнопроизводствените действия, при спазване на дадените с решението на съда указания по прилагане на закона. Решението е правилно. След обсъждане на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените в касационните жалби пороци. В тази връзка, касационната инстанция намира решението за правилно и напълно споделя мотивите на административния съд, поради което не следва да ги повтаря, а на осн. чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК препраща към тях. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закон за енергетиката (ЗЕ) в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности с предвидените в тях условия. В случая, с Решение № Ж-301 от 25.03.2025г. на КЕВР това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Обосновани са изводите на съда, че процесното решение на КЕВР относно условията за присъединяване на обекта на жалбоподателя, е в несъответствие с материалния закон и по-конкретно чл. 27, ал. 1 и 2 ЗЕВИ. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването са за сметка на собственика на съответната мрежа. Законовата рамка по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗЕВИ ясно и категорично разпределя разходите, които следва да се възложат на производителите на електрическа енергия при заявено искане за присъединяване – производителят носи отговорност само за съоръженията за присъединяване, ситуирани в регулационните линии на имота му. Правилни са изводите на АССГ, че обсъдените разпоредби на ЗЕВИ се явяват специални пред чл. 116, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ и НАРЕДБА № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия, които уреждат, че при присъединяване на нов производител, когато има необходимост от развитие на мрежата (вкл. реконструкция), тези разходи могат да бъдат за сметка на заявителя, когато се извършват в негова полза. Следователно, неоснователни са възраженията в касационните жалби, че производителят трябва да заплати разходите за реконструкция и модернизация на мрежата, причинени от присъединяването на обекта. В допълнение, чл. 22 ЗЕВИ задължава касационния жалбоподател ЕРМ Запад, съобразно целите в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, да предвиди електрически мощности за присъединяване за година напред, а съгласно чл. 28 ЗЕВИ, операторите на разпределителните електрически мрежи, какъвто е ЕРМ Запад, във връзка с изпълнение на целите и мерките, заложени в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници, включват в ежегодните инвестиционни и ремонтни програми средства за развитие на мрежите, свързани с присъединяването, преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници. Настоящата касационна инстанция намира също, че Решение № Ж-301 от 25.03.2025г. на КЕВР е немотивирано поради необсъждане на всички твърдения на спорещите страни. Спорът в конкретния случай е относно цената на присъединяване при наличието на вече издадено становище за присъединяване. Същественото в случая е как и въз основа на кои действащи и приложими в случая правни норми тази цена на присъединяване следва да бъде определена. Цената за присъединяване е различна от цената за изграждане на съоръжението и като не е отговорила на този спорен въпрос, КЕВР е постановила неправилно решение. По изложените мотиви, настоящата инстанция намира, че касационните жалби са неоснователни, а обжалваното с тях съдебно решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника „К и К - 2011“ ООД следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. (1,022.58 евро) без ДДС. Дружеството е регистрирано по ДДС и този данък е приспаднат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение