Решение № 4433 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. и Н. А. Н., действащи чрез адв. Димитрова, против Решение №2454/21.07.2025 г. по адм. дело №289/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение №1040-04-15/13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-04-01836179/27.01.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се и разноски за всички инстанции. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Велико Търново, чрез гл. юриск. Василева, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение №1040-04-15/13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-04-01836179/27.01.2025г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото ТП на НОИ, с което д-р Х. и д-р Н. са задължени общо да внесат сума по ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01777099/06.01.2025г. на старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново Й. в размер на 1 921,26 лева, от които главница 1 630,20 лева и лихви в размер от 291,06 лева. След преценка на събраните доказателства, първостепенният състав е прел за установено, че д-р Х. и д-р Н. са били членове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение (ЕР) №91412 от заседание №138/27.06.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето М. Ц. М. от [населено място], обл. Велико Търново, е била определена 66% трайна намалена работоспособност със срок на инвалидност - 01.06.2026 г. С разпореждане [номер]/16.08.2023г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“(ПО) при ТП на НОИ – В. Търново, на М. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 01.07.2023г. Решението на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД от 27.06.2023 г. е обжалвано от ТП на НОИ – Велико Търново пред НЕЛК по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето (ЗЗдр.). На свое заседание №212 от 07.11.2023 г. специализиран състав по Вътрешни, Белодробни и ССЗ на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и е върнал преписката на ТЕЛК за ново освидетелстване. С Разпореждане от 04.12.2023 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – В. Търново, считано от 28.11.2023 г., отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М. е спряна. След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е издаден Ревизионен акт за начет №РМ-5-04-01777099/06.01.2025г. според който е било разпоредено ревизираните лица д-р А. Х. и д-р Н. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ ЕООД, да възстановят общо сумата от общо 1 921,26 лева главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на М., в резултат на отменено тяхно ЕР на ТЕЛК. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган. Разпореждането от 27.01.2025 г. за внасяне на процесната сума, което е било издадено въз основа на акта за начет, е било оспорено от двамата лекари пред директора на ТП на НОИ – Велико Търново, който с Решението си от 13.03.2025г. е отхвърлил жалбата им и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Първоинстанционният съд е посочил, че НЕЛК е констатирала, че дадената от ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД оценка на неработоспособността на лицето не почива на данните от медицинската документация, респ. не са били съобразени нормите на чл.62 и чл.63 ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Приел е, че специализираният състав на НЕЛК, след преглед на представените документи, със своето ЕР от 07.11.2023г. отменя въпросното ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД по оценка на работоспособността и връща преписката за ново освидетелстване, като според мотивите на този акт заключенията на ТЕЛК, касаещи, от една страна, констатацията за налична бъбречно-каменна болест(БКБ), на фона на кистозна болест на бъбреците с чести, рецидивиращи уроинфекции, за което са определени 50 % ТНР, а от друга, определените 50% ТНР за стенокардия, ХСБ II-умерена степен. Съставът на НЕЛК е посочил, че първото заболяване е оценено напълно неаргументирано на база наличната медицинска документация за само два амбулаторни листа от нефролог и то за 2019г. По отношение на второто заболяване НЕЛК е отбелязал, че отправната точка, по която ТЕЛК е оценила същото изисква проява на СН 2 ФК при лица със систолна и диастолна дисфункция, но такава медицинска документация също не е налична. Посочените аргументи на състава на НЕЛК всъщност констатират неспазено аргументиране на проявлението по отправните точки по Приложение №1 към чл.63 от НМЕ в частите на ЕР, касаещи посочените заболявания. Така например визираната БКБ с кистозна болест и чести уроинфекции е отнесена към т.4.2 по ч.9, раздел 19, но отправната точка изисква „с по-чести колики над три пъти годишно с наличие на две или повече усложнения(уроинфекции, хидронефроза, ренопаренхимна артериална хипертония, анемичен синдром). Т.е. приетата точка не се подкрепя от представената медицинска документация. Идентично е положението и по т.2.2, р.1 на част 4, която отправна точка касае сърдечно-съдовите заболявания(стенокардията и ХСБ). С оглед на изложеното е формиран извод, че с неспазването на изискването за точно и обосновано посочване на отправните точки съобразно Приложение №1, съставът на ТЕЛК не е спазил и изискването на приложимата редакция на чл.62 от Наредбата, доколкото същата изисква видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. Според касационната инстанция съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат и конкретните фактически основания на ревизиращия орган, за да се обоснове соченото нарушаване на разпоредбите на чл.62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация, тъй като, според ЕР на НЕЛК, са определили необосновано значително по-висок процент ТНР, след като не се потвърждават въобще някои от поводите, посочени в акта на ТЕЛК, а за други е налице съществена неяснота. В заключение е направен извод за нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, както и за наличие на причинно – следствена връзка между отмененото решение и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Като се е мотивирал в този смисъл, административният съд е отхвърлил жалбата на касаторите срещу решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ – Велико Търново. Първоинстанционното решение е правилно. Разпоредбата на чл.110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност на контролните органи на НОИ да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО показва, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза, Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания. уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл.101 ал.7 от Закона за здравето Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Съгласно чл. 63, ал.1 НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение №1, като несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение №1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти", при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. По делото не се спори относно това, че настоящите касатори, в качеството си на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени"ЕООД и са издали Експертно решение №91412 от заседание №138/27.06.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето М. М. от [населено място], обл. Велико Търново, е била определена 66% трайна намалена работоспособност със срок на инвалидност - 01.06.2026 г. Ревизионният акт за начет е издаден след извършване на ревизия, в която е установено, че с влязло в сила ЕР от 07.11.2023 г. на НЕЛК е отменено споменатото ЕР от 27.06.2023 г. на ТЕЛК, като на горепосоченото лице е изплатена неправомерно пенсия. По делото не са налице данни лекарите да са оспорили акта на НЕЛК, каквато възможност са имали по реда на Закона за здравето, като изложат твърденията си за неговата незаконосъобразност пред съда. В настоящото производство е спорен единствено въпросът дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК от 27.06.2023 г., за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл.110, ал.1, т.1 КСО. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че д-р Х. и д-р Н. са постановили експертното си решение при непълна медицинска документация, а за една част от установените здравословни страдания на лицето не се установява те да се подкрепят от заключенията на екипите от лекари, осъществили леченията, за които да има и обективни данни от проведени различни по вид изследвания. В същото време е нарушена и технологията за оценка на ТНР, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на освидетелстваното лице М. и не са спазени правилата за определяне на процента ТНР. В представения анализ към съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактическите констатации за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от НМЕ от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, тъй като лекарите не са обосновали медицински в експертното си решение всички разглеждани диагнози, вкл. е констатирано, че са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение №1 към чл. 63, ал.1 НМЕ. Констатациите на органа се подкрепят самото необжалвано ЕР на НЕЛК от 07.11.2023 г., с което по същество е била потвърдена само една от трите констатации на състава на ТЕЛК. Изложеното е обосновало и извода на специализирания състав за отмяна на акта на ТЕЛК по оценка на работоспособността и връщане на преписката, тъй като събраната документация не е позволявала издаването на ново решение, определящо краен % ТНР. В качеството си на професионална оценка на ТРН, решенията на ТЕЛК/НЕЛК се базират на преглед и оценка на медицинската документация, на всички, относими за здравословното състояние на пациента доказателства за формиране на извода за ТНР. Когато членовете на ТЕЛК са постановили решението си, без да съобразят изцяло с медицинската документация или при липсата на такава, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, когато са направили изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и когато не са спазени административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава се констатира нарушение на нормативните разпоредби по издаването му. В случая се установяват именно такива нарушения (противно на твърдяното в касационната жалба), като в тази връзка е необходимо да се отбележи, че не е налице изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл.61 НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. НЕЛК е констатирала, че ТЕЛК се е произнесла за част от поводите при липса на съответна медицинска документация или изследвания, които ги установяват, което на свой ред води и до извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в противоречие с правилата на медицинската логика при определяне процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност за посочения период, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО и касаторите носят отговорност по чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. По отношение ангажиране отговорността на касаторите общо, то следва да се посочи, че доколкото отговорността има деликтен характер(макар и специален), то законосъобразно общата сумата е присъдена като дължима от двамата лекари. Без значение е обстоятелството, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД не е било издадено с посоченото по-горе негово съдържание, тогава и пенсия на М. за посочения период не би била отпусната и изплащана. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към приложимите правни норми. Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание, които касаторите следва да заплатят. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,