Определение № 2157 от 09.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1090/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Р. М. И., И. М. И., Л. К. М., И. К. Й., Р. М. Д., С. Ч. Ж., А. Ч. М. и Р. М. Р. срещу определение № 55 от 10.03.2025 г. по в.т.д. № 153/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК производството по предявения от жалбоподателите срещу „ЗАД Алианц България“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техни родственици и близки, вследствие ПТП е спряно до приключване с влязъл в сила акт по образуваното досъдебно производство във връзка със същото. За да постанови този резултат, съставът е посочил, че за настъпилото ПТП с два смъртни случая се твърдят обстоятелства за виновно противоправно поведение на водача С. А., застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Подчертавайки функционалната обвързаност на отговорността на застрахователя с отговорността на делинквента, както и задължението на гражданския съд да съобрази по реда на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда за престъплението по чл. 343, ал. 3, б "б", пр. 1, вр. ал. 1, б. "в", вр. чл. 342, ал. 1 НК, от което произтичат вредите, предмет на иска по чл. 432, ал. 1 КЗ, съставът счел за налични предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, с оглед представени доказателства за привличане към наказателна отговорност на водача А. по досъдебно производство № 478/2021 г. по описа на РУ на МВР - Враца, съответно пр. вх. № 1003/2021 г. на ОП – Враца. Жалбоподателите считат тези изводи за неправилни и незаконосъобразни в противоречие със събраните по делото доказателства, от които в достатъчна степен се установява противоправното поведение на водача-делинквент. Излагат доводи, че спирането на делото резултира в необосновано забавяне на производството в разрез с принципите на справедливост и с принципа за гледане на делата в разумен срок. Заявяват разбиране за липса на тъждество между понятията „вина“ в гражданското и наказателното право, както и за необусловеност между крайния резултат по наказателното с гражданското производство предвид разликите в предмета по двете дела. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Според постоянната съдебна практика, влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ гражданско-правните последиците от деянието, относно това дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, като задължителната сила на присъдата се разпростира по отношение на всички признаци на престъпния състав и по отношение на правната квалификация на деянието. Поради обвързаността на гражданския съд, разглеждащ прекия иск на увреденото лице по чл. 432, ал. 1 КЗ, от влязлата в сила присъда срещу водача, реализирал уреждащото ПТП, по въпросите за авторство на деянието, противоправността и вината на дееца, изходът на наказателното производство срещу водача е от значение за правилното решаване на спора по чл.432, ал.1 КЗ. С оглед на това исковото производство подлежи на спиране до приключване на наказателното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК – когато наказателното производство е в досъдебна фаза с привлечен към наказателна отговорност обвиняем /какъвто е настоящият случай/, или на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК – когато наказателното производство е в съдебна фаза. Извън хипотезите на чл. 124, ал. 5 ГПК, гражданският съд няма правомощия да установява факта на престъпление инцидентно по повод на иска за вреди и поради това, в случай че тези хипотези не са налице, но фактът на престъплението е от значение за гражданския спор, исковото производство следва да бъде спряно, за да бъде съобразено решението по иска за обезщетяване на вреди с евентуалната присъда/споразумение срещу делинквента. Фактът на престъплението би бил от значение за изхода на гражданския спор тогава, когато има пълно тъждество между престъпното действие, извършено от лицето, срещу което е образувано наказателното производство, и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които са предмет на доказване в производството по иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ. Относимо към настоящата процесуална проблематика е и разрешението, дадено от ОСГК и ОСТК на ВКС в т.2 от мотивите към Тълкувателно решение № 5/05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г., че до приключване на наказателното производство срещу делинквента гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл.182, б.”д” ГПК (отм.) – разпоредба, аналогична на чл.229, ал. 1, т. 5 от действащия ГПК от 2007 г. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане. С обжалваното определение въззивният съд е постановил спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, след като е приел, че изходът на образуваното по повод на инцидента досъдебно наказателно производство, по което един от посочените в исковата молба делинквенти е привлечен като обвиняем, ще е от значение за изхода на производството по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, поради наличието на пълно тъждество между деянието, неговата противоправност и личността на дееца, от една страна, и последиците по чл. 300 ГПК за гражданския съд в случай на евентуална присъда срещу делинквента, от друга. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е постановил определението си в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 2194/07.08.2024 г. по ч.т.д. № 1522/2024 г. на II т.о. на ВКС и др., която напълно се споделя от настоящия състав. Изложените от жалбоподателя доводи не намират опора в закона – производството следва да бъде спряно именно с оглед постигане на ефикасно, законосъобразно и бързо получаване на дължимото на пострадалите обезщетение. В случай, че съдът не спре делото и постанови своя акт при наличие на предпоставки за спиране на делото, то решението му ще бъде недопустимо като постановено при абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск, което ще доведе до преповтаряне на процесуалните действия, което е в разрез с целите на правосъдието. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение