Определение № 97 от 25.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 306/2014 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба вх. № 3305 от 19.03.2015 г. от [фирма], [населено място], съдържаща искане за превеждане по посочената от молителя банкова сметка на сумата 577 137.16 лв., внесена от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1808 от 08.11.2012 г. по в. гр. д. № 306/2012г. Искането за освобождаване на гаранцията е мотивирано с обстоятелството, че касационните жалби на посочените дружества не са допуснати до разглеждане и с определение № 41 от 12.02.2015 г. е постановена отмяна на определение № 41 от 11.01.2013 г. по ч. т. д. № 18/2013 г. на ВКС, І т. о. за спиране изпълнението на обжалваното от тях въззивно решение, а за превод на сумата по сметка само на касатора [фирма] – с факта на настъпило универсално правоприемство между тези дружества, предвид извършеното вливане на [фирма] в [фирма]. Настоящият състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 713 от 106.12.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1808 от 08.11.2012 г. и решение № 1459 от 01.07.2013 г., постановени по в. гр. д. № 306/2012 г. на Софийски апелативен съд само в частта, с която предявените от „А. Б.В.”, Х. срещу [фирма], [населено място] искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени съответно – за сумата 257 510.40 щ. д. и за сумата 27 288.64 щ. д., а исковете срещу [фирма], [населено място] са отхвърлени съответно – за сумата 11 679.13 щ. д. и за сумата 1 126.71 щ. д. Поради недопускане на касационното обжалване на решение № 1808 от 08.11.2012 г. по в. гр. д. № 306/2012 г. на Софийски апелативен съд в атакуваната му от [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] част, с определение № 41 от 12.02.2015г. по настоящото дело е постановена отмяна на определение № 41 от 11.01.2013 г. по ч. т. д. № 18/2013 г. на ВКС, І т. о. за спиране изпълнението на въззивното решение в същата част. Впоследствие, поради оттегляне на подадената от „А. Б.В.”, Х. касационна жалба срещу решение № 1808 от 08.11.2012 г. по в. гр. д. № 306/2012 г. на Софийски апелативен съд и частна жалба срещу определение № 1578 от 01.07.2013 г. по същото дело, с определение № 94 от 24.03.2015 г. е прекратено производството по настоящото дело. С молба вх. № 3306 от 19.03.2015 г. касаторът „А. Б.В.”, Х. е заявил изрично съгласие за освобождаване на сумата 577 137.16 лв., внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1808 от 08.11.2012 г. по в. гр. д. № 306/2012 г. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 5 ГПК за освобождаване на сумата 577 137.16 лв., внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд /където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 24.03.2015 г./ от [фирма], [населено място] на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК с платежно нареждане от 28.11.2012г., издадено от М. [фирма], ФЦ К., по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. Поради настъпилото в хода на процеса универсално правоприемство между касаторите [фирма] и [фирма] поради вливане на [фирма] в [фирма], което се установява от приложената справка от Търговския регистър, внесената от [фирма] сума по гаранцията следва да бъде върната на приемащото дружество [фирма] чрез превеждането й по банковата сметка, изрично посочена от това дружество в молба вх. № 3305/19.03.2015 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение