Определение № 3177 от 26.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Община Хасково, чрез юрк. Дечев, против Определение №1479 от 20.02.2025г., постановено по адм. дело №64/2025г. по описа на Административен съд – Хасково /АС – Хасково/, с искане за отмяната му като неправилно по подробно изложени мотиви. От ответника - Началник на РДНСК – Хасково, чрез юриск. Узунов, е постъпил писмен отговор, обосноваващ неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстаннция. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК във връзка с чл. 92, ал. 3 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Община Хасково срещу писмо с № ХС-703-00-029/08.01.2025 г. на Началника на РДНСК – Хасково, и е прекратил производството по делото. За да стигне до този резултат е приел, че писмото съдържа само указания към общината да предприеме законовите действия по спазване и прилагане на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, в рамките на предоставените правомощия по упражняване на контрол в тази сфера на РДНСК. То има характер на уведомително такова, с което се известява кмета на общината за извършената проверка, резултатите от нея и за последващите действия, които е необходимо да бъдат извършени. При това положение процесното писмо не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, нито по смисъла на специалната норма на чл. 214 от ЗУТ, нито съобразно общата разпоредба на чл. 21, ал. 1 от АПК. Определението е правилно. С процесното писмо Началника на РДНСК – Хасково уведомява кмета на община Хасково за резултата от извършена проверка на авария, изразяваща се в срутване на стоманобетонна стена и на част от уличното платно на улица на територията на общината, вследствие от изпълнен изкоп при строеж на сграда върху частен имот и указва на Община Хасково, че следва да се извършат незабавни действия по реда на чл.195, ал.3 от ЗУТ, включително и да изследва възможностите за зариване на изкопа. Чл. 214 от ЗУТ съдържа легално определение на индивидуалните административни актове по този закон. Процесното писмо не попада в изчерпателно изброените в тази норма видове актове. То не носи и белезите на административен акт и по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като не създава задължения и не засяга непосредствено права или законни интереси на Община Хасково. Указването за извършване на определените в чл.195, ал.3 от ЗУТ действия от общината, като собственик на улицата, част от която се е срутила, са напомняне за изпълнение на задължение, произтичащо от закона, а не представлява властническо волеизявление на Началника на РДНСК – Хасково със задължителен за общината характер, защото този административен орган няма компетентност да издава актове във връзка с прилагането на чл.195, ал.3 от ЗУТ. С оглед горното, настоящият касационен състав счита, че изводът на административния съд за недопустимост на оспорването на писмо с № ХС-703-00-029/08.01.2025 г. на Началника на РДНСК – Хасково, е обоснован и законосъобразен. Обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно направената претенция от ответника за присъждане на разноските по делото, на същият следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния му представител, които съдът определя в размер на 100 /сто/ лева, за които следва да бъде осъден касаторът.