Определение № 543 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 308/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба от пълномощника на ЗАД“ОЗК Застраховане“АД ЕИК:[ЕИК] за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба решение № 33/17.02.2025 г. по в.гр.д. № 361/2024 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено решение № 260004/18.06.2024 г. по гр. д. № 2715/2020 г. на Бургаски окръжен съд в съответната отхвърлителна част и вместо него е постановено друго, с което молителят е осъден да заплати Г. А. А. ЕГН: [ЕГН] от [населено място] сумата от още 45 000 лв./ четиридесет и пет хиляди лева/ - дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на А. Ж. А.-баща на ищеца, в следствие на ПТП, настъпило на 29.11.2015 г., причинено от водач на л.а. “Мерцедес С 180“ с [рег.номер на МПС], чиято ГО е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 27.07.2020 год. до окончателното погасяване на задължението. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на искането по чл.282, ал.2 ГПК, намира следното: Срещу осъдителното въззивно решение е подадена, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, касационна жалба от страна на застрахователното дружество-молител. Към молбата за спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение са представени заверени от страната копия от касационната жалба, с приложенията към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 и т. 3 ГПК от датата на вх.печат, върху които се установява, че е спазен срокът по чл. 283 ГПК; платежно нареждане с дата 18.02.2025 г. за внесено обезпечение по сметката на ВКС в общ размер на 45 000 лв.; платежно нареждане от 18.02.2025 г. за внесена държавна такса в размер на 30 лв., дължима съгласно чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за производството по чл. 288 ГПК. По делото е приложено и удостоверение от главен специалист – счетоводител при ВКС от 19.02.2025 г., от което е видно, че внесеното от молителя обезпечение в размер на 45 000 лв. е постъпило по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни следва да се приеме, че са налице законовите предпоставки на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране на изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационната жалба. Спирането следва да бъде допуснато до размер на присъдената главница общо в размер на 45 000 лв. Присъдените разноски не са предмет на производството по чл. 282, ал. 2 ГПК, тъй като не подлежат на предварително изпълнение. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение