Определение № 74 от 14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 1031/2013 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена с вх. № 3/14.ХІІ.2012 г. от [фирма]-С. молба за отмяна по чл. 304 ГПК на влязлото в сила /като неприсъствено -арг. чл. 239, ал. 4 ГПК/ решение № 250 на Кърджалийския ОС от 9.ХІ.2011 г., постановено по т. д. № 276/2012 г., с което - на основание чл. 694, ал. 3 във вр. ал. 1 ТЗ - е било признато за установено по отношение на кърджалийското [фирма] (в несъстоятелност), че то дължи на [фирма] със седалище и адрес на управление в същия град сума в размер на 1 547 557 евро с левова равностойност от 3 026 759.78 лв., представляваща дължима лихва за съответния срок на действие на два договора за заем, сключени помежду им на датите 2.ІІІ.2007 г. и 20.V.2007 г. Твърденията на Банката молител са, че това влязло в сила /неприсъствено/ решение на Кърджалийския ОС имало сила и за нея, макар тя да не е била страна в пр-вото, по което то е било постановено, понеже между ищцовото [фирма]-гр. К., от една страна, и кредитната институция-от друга, съществувало необходимо другарство /по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК/ досежно „общ правопораждащ фактически състав”, а именно договор за заем и последващите действия на страните по спора, вкл. новирането на задължението на ответника длъжник, в резултат на което вземането на [фирма] било намалено от 18 695 000 евро на 1 547 557 евро. Налице било съществено процесуално нарушение при постановяване на влязлото в сила решение, чието отмяна Банката претендира, предвид неконституирането й в този процес, необходимостта от което следвала от обстоятелството, че именно по нейно искане кредиторът [фирма] е бил „изключен от списъка на приетите вземания” в пр-вото по несъстоятелност на кърджалийския търговец. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответникът по молбата за отмяна К. Х. С. от Б. е изразил чрез процесуалния си представител по пълномощие становище, че същата е процесуално недопустима, а по същество- неоснователна. Инвокирани са доводи, че подаването й е станало след изтичането на всеки един от двата 3-месечни преклузивни срока по т. 1 и съответно по т. 3 на чл. 305, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че подадената от [фирма]–С. молба за отмяна на влязлото в сила /неприсъствено/ решение на Кърджалийския ОС е процесуално допустима. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК неприсъственото решение не подлежи на обжалване и влиза в сила от датата на постановяването му – в случая 9.ХІ.2012 г. В настоящия случай молбата за отмяна на постановеното от Кърджалийския ОС такова решение, на основание чл. 304 ГПК, е подадена преди изтичането на един месец от постановяването му, респ. влизането му в сила и следователно тя е в пределите на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 in fine ГПК. Неоснователно е особеното искане на банката молител за „спиране изпълнението на Решение № 250/09.11.2012 г по т. д. № 276/2012 г. на Кърджалийския окръжен съд”. Неприсъственото решение, чиято отмяна Банката претендира, е било постановено по установителен иск с правно основание по чл. 694, ал. 3 във вр. ал. 1 ТЗ, а не по осъдителен иск и следователно то не се ползва с изпълнителна сила. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение