Определение № 323 от 13.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 235/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. М. и С. А. М. срещу разпореждане №73/27.02.2012г. по гр.д.№190/2010г на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане и е върната молба- „жалба” вх.№ 11352/2011г. Жалбоподателите сочат, че съдът е постановил порочно определение. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане е прието, че молбата е недопустима. Решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявен срещу Б. А. М. и С. А. М. установителен иск за правото на собственост върху 2/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор №65231.917.423 по КК на [населено място] и те са осъдени да заплатят на ищците разноски в размер на 1650 лева, е влязло в законна сила. Видно от приложенията, по частна жалба на Б. М. срещу първоинстанционното решение само в частта за разноските, с определение от 31.05.2010г. по гр.д.№190/2010г. на Софийския окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение /с характер на определение/ в частта за разноските. Молбата, озаглавена жалба, с която настоящите жалбоподатели са поискали по гр.д.№190/2010г. да бъдат освободени от заплащане на присъдените разноски, поради това, че не разполагат с парични средства, е подадена на 16.12.2011г. Правилно същата е преценена като недопустима. Определението на окръжния съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта за разноските, е влязло в сила. Искането да бъдат освободени от заплащане на присъдени по делото в полза на ищеца разноски, поради липса на средства, не може да бъде разгледано след влизане в сила на съдебния акт, с който те са присъдени. То и не може да бъде уважено, тъй като страната може да бъде освободена само от заплащане на разноски по чл.83 ГПК, но не и от отговорността по чл.78,ал.4 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.