Определение № 3379 от 01.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2259/2025 г.

ВКСI търговско отделение01.12.2025 г.докладчик Ирина Петрова

Диспозитив

Потвърждава определение № 212 от 13.08.2025г. на Апелативен съд Велико Търново по в.ч.т.д.№ 192/2025г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от ЗППК „Бъдеще - 93“, [населено място] могила, [община], чрез новоизбрания, но невписан в ТРРЮЛНЦ председател М. А. Г. срещу определение № 212 от 13.08.2025г. на Апелативен съд Велико Търново по в.ч.т.д.№ 192/2025г. С последното е оставена без разглеждане подадената от земеделската кооперация частна жалба вх.№ 8557/03.07.2025г. срещу определение № 220 от 06.06.2025г. по ч.т.д.№ 82/2025г. на ОС Велико Търново, с което по молба на Н. Г. А. е спряно на основание чл.19, ал.7 ЗТРРЮЛНЦ, във вр. с чл.536, ал.1, т.1 ГПК регистърното производство по заявление за вписване на обстоятелства, произтичащи от решенията на проведеното на 25.05.2025г. Общо събрание на кооперацията: освобождаване на предходни и избиране на нови председател, членове на УС и на КС на кооперацията, до приключване производството по гр.д. № 437/2025г. на РС Свищов) по иск по чл.58 ЗК, насочен срещу същите решения. С частната жалба се иска отмяна на определението като незаконосъобразно и необосновано. Възразява се срещу извода, че срокът за подаване на частната жалба пред апелативния съд е пропуснат и тя изхожда от нелегитимно лице. Твърдението е, че при тези свои изводи Великотърновският АС неправилно е приложил разпоредбите на чл.50,ал.3 и съответно на чл.29 ГПК. Поддържа се, че атакуваният пред апелативния съд акт на окръжния съд е връчен на кооперацията на 30.06.2025г., а не на 19.06.2025г. Твърдението е, че книжата, които съдът е приел за връчени на 19.06.2025г., са получени от лице, което не попада в кръга на тези, посочени от законодателя в разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК - то не е работник или служител. Твърди се, че съдът е отказал да назначи особен представител като е приел за неприложима разпоредбата на чл.29 ГПК, независимо, че председателят на кооперацията А. е починал на 21.05.2025г. Поддържа се, че в случай, че представляващият е починал и няма възможност за вписване на новоизбрания управител поради спиране на регистърното производство, единственият начин да се осъществени процесуална защита на кооперацията е назначаването на особен представител. В писмен отговор лицето, инициирало искането за спиране на регистърното производство Н. Г. А. твърди, че частната жалба пред ВКС е недопустима, тъй като изхожда от новоизбрания на събранието от 25.05.2025г., но невписан в регистъра председател М. А. Г.. Оспорва й основателността й. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Частна жалба вх.№ 8557/03.07.2025г. пред АС Велико Търново е подадена от името на ЗППК „Бъдеще – 93“ чрез С. В. П. в качеството му на упълномощен от вписаните в регистъра членове УС на кооперацията да я представлява с нотариално заверени пълномощни от 19.06.2025г. Няма спор, че към този момент вписаният в регистъра председател А. А. е починал, а вписването на избрания от ОС на кооперацията на 25.05.2025г. нов председател М. Г. (както и на новоизбрания състав на УС и КС), е спряно по силата на атакуваното пред апелативния съд определение на окръжния съд. Неоснователно е твърдението в настоящата жалба, че кооперацията следва да се счита уведомена за атакуваното пред апелативния съд определение на ОС Велико Търново на 30.06.2025г. Според изложеното в частната жалба вх.№ 8557/03.07.2025г., кооперацията е уведомена на 30.06.2025г., когато съобщението за постановяването му било предадено от получателя му М. Г. на С. П. - упълномощен от Управителния съвет да представлява кооперацията поради настъпилата на 21.05.2025г. смърт на вписания в регистъра председател на кооперацията А. А.. Данните по делото относно уведомяването на кооперацията за атакуваното пред въззивния съд определение са следните: Първото съобщение за постановения акт е изпратено на вписаните в регистъра седалище и адрес на кооперацията на 06.06.2025г. Върнато е в цялост със забележка на връчителя (кмета), че новоизбраният председател на кооперацията М. Г. отказва получаването, тъй като още не е вписан в регистъра. С разпореждане от 16.06.2025г. съдът е указал връчването да се осъществи чрез вписания представляващ - А. А.. Второто изпратено на кооперацията съобщение за определението № 220/06.06.2025г. е връчено на 19.06.2025г. от кмета на М. Г. с поето задължение за предаване. Няма спор, че вписаният в регистъра председател А. е починал на 21.05.2025г., което обстоятелство е съобщено на съда с подаването на частната жалба вх.№ 8557/03.07.2025г., т.е. уведомен е въззивният съд. При тези факти съображенията в обжалваното определение, че частната жалба вх. № 8557/03.07.2025г. е просрочена, поради което е недопустима, са правилни. Законосъобразни са мотивите, че: Съгласно разпоредбата на чл. 536, ал. 3, изр. 2 ГПК определението на съда по чл. 536, ал. 1 ГПК за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа – обжалване на определенията, а съгласно разпоредбата на чл. 275, ал. 1 ГПК частните жалби се подават в едноседмичен срок от съобщаване на определението. В настоящия случай препис от определението за спиране е връчен на седалището и адреса на управление на кооперацията в [населено място] могила, при условията на чл. 50, ал. 3 ГПК на 19.06.2025 г. По този начин срокът за обжалване на определението изтича в края на двадесет и четвъртия час на 26.06.2025 г. /чл. 62, ал. 1 и чл. 60, ал. 4 ГПК/. Частната жалба против определението за спиране е депозирана на 03.07.2025 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване, който е посочен и в самото определение. Твърдението в частната жалба, че съобщението за постановеното определение е получено от упълномощения представител на УС на кооперацията на 30.06.2025 г. е без правно значение, доколкото срокът за обжалване започва да тече от връчване на определението от връчителя, на когото законът вменява функциите да осъществява тази дейност /чл. 42 ГПК/, на адресата, по реда на съответните правила, в случая по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК. Доводът за неправилно приложение на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК, който се поддържа в настоящата частната жалба е неоснователен. По делото няма спор, че съобщението е връчено на указаното в чл.50 ГПК място - на вписания в регистъра адрес на кооперацията. Процесуалната норма на чл.50,ал.3 ГПК не изисква книжата да бъдат връчени непременно на отразения в регистъра законен представител на юридическото лице, а урежда като редовно връчването на всеки служител или работник, който се намира в канцеларията на търговеца и е съгласен да приеме книжата. Несъмнено е, че получателят на връченото определение М. Г. е член кооператор и се е намирал в „канцеларията й“, където е станало връчването. Поради това получаването от Г. на съобщението с поето задължение да бъде предадено на адресата, е редовно: осъществено на надлежното място на връчване и е прието от лице от очертания в чл.50,ал.3 ГПК кръг надлежни получатели. Практиката на касационната инстанция по приложението на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК приема получаването от съпругата на управителя, която се е намирала на адреса на управление на дружеството и е изразила съгласие да го получи и предаде, като като редовно и пораждащо предвидените в закона последици връчване, а именно - начало на срок за обжалване на връчения съдебен акт – определението по ч. т. д. № 583/2010 г., II т. о., постановено в производство по чл.274, ал.2 ГПК. Няма спор в съдебната практика че е редовно, с оглед субекта, чрез който се осъществява, е и връчване на ООД чрез съдружник. Неоснователността на наведеното с настоящата частна жалба твърдение за нередовно връчване на кооперацията на определението на окръжния съд за спиране на регистърното производство, произтича и от обстоятелството, че в частната жалба, с която е сезиран апелативният съд, не са изложени доводи за нередовно връчване – напротив, в нея имплицитно се съдържа признание, че връчването на М. Г. е било редовно и той е предал съобщението на 30.06.2025г. на упълномощения да представлява кооперацията С. П.. Както се посочи, единственото редовно оформено връчване на акта на първоинстанционния съд е с получател М. Г. на дата 19.06.2025г. Ако предаването на съобщението от Г. на упълномощения от УС да представлява кооперацията С. П. е станало на датата 30.06.2025г., на която се твърди да е осъществено, това би било основание за иницииране на производство по чл.64,ал.2 ГПК, тъй като на 30.06.2025г. срокът за обжалване вече е изтекъл. По този ред страната би могла да защити нарушените от евентуално закъснялото предаване на съобщението права да обжалва в срок. Страната е могла директно при узнаване на обстоятелството, че съобщението й се предава, след като срокът за обжалване е изтекъл, да сезира съда с искане да бъде възстановено правото й на обжалване. Дирекната възможност произтича от това, че просрочието на жалбата към момента на образуването на производството пред апелативния съд не е констатирано от съда, за да би била приложима разпоредбата на чл.64,ал.3, изр. първо ГПК, т.е. нейното приложение отпада поради отсъствие на „съобщение до страната за пропускането му“. Индиция за наличието на непреодолими особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК е от една страна настъпилата смърт на председателя на кооперацията и спиране на вписването в регистъра на новоизбрания, а от друга - отсъствието на данни за недобросъвестно поведение на новоизбрания управител, който първоначално е отказал приемане на съобщението със съображенията, че не е вписан като председател, както и обстоятелството, че и кооперацията, от чието име е подадена просрочената частна въззивна жалба и новоизбраният да я представлява председател, имат еднопосочни интереси от обжалване на първоинстанционното определение. Несъмнено е, че смъртта на физическото лице, вписано в ТР за законен представител на юридическото лице, не се отразява на правоспособността на последното, то продължава да съществува, да е носител на права, включително и на право на защита, която следва да му бъде предоставена и осигурена в съдебни производства. Поради това настоящият състав счита, че принципно дължима от въззивната инстанция е предварителната преценка (преди постановяване на определението за връщане на жалбата с мотива, че е подадена от лице без представителна власт, защото ЗК не съдържа правна норма, която да предоставя правомощия на управителния съвет на кооперацията да я представлява или да избира представител, който да осъществява представителни функции), дали в хипотеза като настоящата - настъпила смърт на вписания законен представител на юридическото лице и спиране на вписването на новия избран представляващ, чиято правилност е предмет на частното въззивно производство: 1/ следва по аналогия да се приложи правилото на чл.15,ал.7 ЗТРРЮЛНЦ по отношение и на възможността новоизбраният, но невписан представляващ, да подаде частна жалба, или да потвърди извършени действия за иницииране на обжалване, т.е. дали признатото от закона качество на заявител и легитимиран да инициира регистърното производство новоизбран представляващ юридическото лице, следва да се приложи и по отношение на възможността той подаде жалбата от името на юридическото лице срещу спирането по чл.536 ГПК на вписването по заявлението; 2/ респективно, предварително да обсъди възможностите за осъществяване на особено процесуално представителство. В конкретния случай обаче такава преценка не би обусловила различен изход на спора пред въззивния съд поради изначално просрочие на подадената жалба, която не може надлежно да сезира инстанцията, от което произтича неоснователността на поддържаната от жалбоподателя теза за необходимост апелативният съд да му назначи особен представител по чл.29 ГПК. Доколкото частна жалба пред ВКС формално изхожда от кооперацията - страна имаща правен интерес от обжалването, настоящият състав следва да се произнесе по нея без предварителна проверка на легитимността на лицето, чрез което е подадена (която е оспорена от Н. Г. А. в отговора по чл. 276 ГПК). Независимо, че този правен проблем логически предхожда преценката дали въззивна частна жалба вх.№ 8557/ 03.07.2025г. е просрочена и правилно ли е върната от апелативния съд на това основание, разглеждането му не може да обуслови друг изход на спора, тъй като просрочието на жалбата срещу акта по чл.537 ГПК не би могло да бъде преодоляно, санирано. Поради това настоящият състав постановява своя акт за потвърждаване на обжалвания със съображенията за неспазен срок по чл.275, ал.1, изр. първо ГПК при правилно приложение на разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК по отношение връчването на кооперацията на атакуваното от нея пред въззивната инстанция определение на първоинстанционния съд. Както се посочи, от съществено значение за посочения начин на процедиране е обстоятелството, че и предприемането на процесуални действия (било по даване на указания при процедиране по аналогия с чл.15,ал.7 ЗТРРЮЛНЦ, било чрез евентуално назначаване на особен представител на кооперацията по аналогия с разпоредбите на чл.29,ал.2 и чл.29,ал.4 ГПК), няма как да промени констатацията за просрочие на частната въззивна жалба и следващия от нея извод за недопустимостта й само на това основание. По същите съображения за безпредметност не е налице и основание производството по настоящото дело да бъде спряно до приключване на тълкувателно дело № 1/2024г., образувано пред ОС на ГТК на ВКС. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.

Цитирани разпоредби

23