Определение № 705 от 13.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 2496/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Л. Я., срещу определение № 24 от 18.02.2014г. по в.ч.т.д. № 25/2014г. на Апелативен съд – В. Т., в частта, с която е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от нея жалба срещу решение № 621 / 26.11.2013г. на Окръжен съд- Плевен по ч.гр.д. № № 1131/ 2013г. за оставяне без уважение жалба й против постановление за възлагане на гараж №5 на ЧСИ Т. К. по изп.д. № 2391/ 2012г., и производството пред апелативния съд е прекратено. Частният жалбоподател моли да се отмени определението в атакуваната част, като противоречащо на материалния закон, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита за неправилно становището на апелативния съд, че жалбата му против постановеното от окръжния съд решение, с което се оставя без уважение жалба срещу издаденото постановление за възлагане е недопустима, като поддържа, че изложените мотиви са общи и бланкетни. Ответникът по частната жалба, [фирма], не заявява становище по нея. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената от длъжника по изпълнението жалба срещу решението на окръжния съд, с което е оставена без уважение жалба срещу издаденото в изпълнителното производство постановление за възлагане апелативният съд е приел, че същата е недопустима, поради необжалваемост на атакувания акт. Препратено е и към разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3/ 12.07.2005г. по тълк.д. № 3/2005г. на ОСГТК на ВКС, като задължителна съдебна практика. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.437, ал.4 ГПК, не подлежи на обжалване решението на окръжния съд, с която е разгледана по същество жалба срещу подлежащи на обжалване по чл.435 ГПК действия на съдебния изпълнител, вкл. против постановлението за възлагане. Ето защо, правилно апелативният съд е приел, че жалбата срещу решението на окръжния съд, в частта, в която е оставена без уважение жалба на длъжника по изпълнението против издаденото в изпълнителното производство постановление за възлагане е недопустима, като подадена срещу необжалваем акт. Предвид изложеното, определението на апелативния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 1 ГПК