Определение № 64 от 13.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1341/2011 г.

Настоящето производство е по чл. 351, ал. 5 НПК, образувано по жалба на адв. С. К. К. против разпореждане от 1.03.2011 г., с което съдия от С. градски съд е върнал частната му жалба срещу протоколно определение от 3.02.2011 г. по в. н. ч. д. № 4526/2010 г. Според жалбоподателя частната жалба е незаконосъобразно върната като процесуално недопустима, тъй като определението на въззивния съд, с което му е била наложена глоба подлежи на обжалване. Излага съображения и за основателността на върнатата жалба. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че връщането на жалбата е законосъобразно. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата и материалите по делото, намира следното: С определение от 3.02.2011 г. по в. н. ч. д. № 4526/2010 г. С. градски съд е оставил без уважение искането на адв. С. К. К. за отмяна на наложената му глоба в размер на 1 000 лева поради неявяване като защитник в проведеното на 1.12.2010 г. съдебно заседание. Адвокат К. е атакувал определението с частна жалба, чието връщане е предмет на настоящето касационно обжалване. Разпореждането на съдията от С. градски съд за връщане на частната жалба следва да бъде оставено в сила. Определението от 3.02.2011 г. на С. градски съд не попада в кръга на посочените съдебни актове в разпоредбата на чл. 346 НПК, подлежащи на обжалване по касационен ред, поради което частната жалба законосъобразно е била върната като процесуално недопустима. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 351, ал. 5 НПК