Определение № 124 от 14.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2143/2011 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. С определение от 18 юли 2011 година, постановено по нчхд № 916/2011 година по описа на Видинския районен съд, съдията-докладчик и административен ръководител на съда е постановил прекратяване на производството по делото пред този съд и изпращането му на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа, поради невъзможност да образува състав след постановени самоотводи на съдиите в същия съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за основателност на искането и за възлагане на делото за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, като обсъди данните по делото, становището на прокурора и в рамките на искането, с което е сезиран, установи следното: Искането за промяна на местната подсъдност на делото се основава на разпоредбата на чл. 43, т. 3 от НПК, според която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Производството е образувано пред Видинския районен съд като наказателно от частен характер, по молба на Б. Т. Г. от [населено място] срещу В. Т. и М. Ч. от същия град. След като съдът е приел като компетентен депозираната пред него молба, съдиите от този съд са се отвели от разглеждане на делото, което се установява от приложените дванадесет броя определения и също толкова протоколи за избор на съдия-докладчик по делото. Без да има възможност да контролира законосъобразността на направените самоотводи и след като компетентният съд не може да образува състав за разглеждане на делото, ВКС намира искането за промяна на местната подсъдност за основателно – налице са предпоставките на чл. 43, т. 3 от НПК за изпращане на делото за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – Районен съд – гр.Монтана. Предвид изложеното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение