Определение № 222 от 05.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 944/2022 г.

Производството е по чл. 44 от НПК. Образувано е по спор за подсъдност между Районен съд – Балчик и Районен съд – Варна по повод н. ч. д. № 4695/2022 год. по описа на последния съд. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което компетентен да разгледа делото е Районен съд – Балчик. Върховният касационен съд намира следното: По повод на съдебнопсихиатрична експертиза за лицето В. В. Ц. в Районен съд – Балчик е било образувано н. ч. д. № 221/2022 год. В заключението, изготвено по реда чл. 164, ал. 2 от Закона за здравето (ЗЗ), е предложено продължаване на лечението на освидетелствания за срок от три месеца в здравното заведение, в което е същият бил настанен първоначално – ДБП „име“. В съдебно заседание на 15. 11. 2022 год. вещото лице, извършило освидетелстването, е уведомило съда, че към този момент Ц. не се намира в болница „име“, тъй като е бил отведен във Второ РУП – Варна по повод водено срещу него досъдебно производство като впоследствие е бил освободен въпреки уверенията, че след приключване на процесуалните действия ще бъде върнат в клиниката. Изявлението на експерта е мотивирало извод, че делото не е подсъдно на Балчишкия районен съд, тъй като освидетелстваният е с местоживеене в [населено място]. По тези съображения съдебното производство е било прекратено и делото е било изпратено на Варненския районен съд. От своя страна съдията-докладчик по н. ч. д. № 4695/2022 год. по описа на Районен съд – Варна е отрекъл компетентността си да разгледа делото, позовавайки се на разпоредбата на чл. 164, ал. 2 от ЗЗ, като с разпореждане от 22. 11. 2022 год. е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. При така установената фактология Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Балчик. Компетентността му се предопределя от обстоятелството, че производството по делото не е за първоначално задължително настаняване и лечение по реда на чл. 155 и сл. от ЗЗ, а за преценка налице ли са основания за прекратяване или за продължаване на лечението. Съгласно чл. 164, ал. 2 тези въпроси се решават служебно от съда по местонахождение на заведението, в което се осъществява лечението. Законодателят не е въвел като критерий за определяне на подсъдността по тези производства нито постоянния, нито настоящия адрес на освидетелствания, нито местонахождението на последния към момента на провеждане на съдебното заседание. След като е установено, че В. Ц. е бил настанен в ДБП „име“, делото е следвало да бъде разгледано от Балчишкия районен съд, в чийто район се намира посоченото здравно заведение. Така мотивиран и на основание 44, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение