Определение № 4230 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2022 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№22858/31.10.2022г., подадена от Е. П. К., чрез адвокат О. М., срещу определение №1899/18.07.2022г. по в.г.д.№1918/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допускане на обезпечение на предявените от нея искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 вр. чл.170 от ЗЗД, срещу „Юробанк България“ АД и „Алтея 11“ ООД за обявяване на недействително спрямо нея на влязлото в сила решение №1119/13.06.2017г. по т.д.№6450/2016г. на СГС ТО VІ-13 състав, като постановено в симулативен процес, както и за установяване, че в полза на „Юробанк България“ АД не съществува ипотечно право върху собствените на ищцата недвижими имоти: - ОФИС №1, находящ се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в [населено място], [район], [улица], състоящ се от едно офис помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при съседи по нотариален акт: улица, мазета от № 7 до № 11, офис № 2 и улица; ЗАЕДНО с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот № [№] в квартал 170 по плана на [населено място], [местност], с площ от 2270 кв.метра, при съседи: улица, УПИ №[№] и улица; - ОФИС № 2, находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис № 1 и офис № 3, ЗАЕДНО с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе; - ОФИС №3, находящ се в сутерена в гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел с площ 87,37 кв.метра, при съседи по нотариален акт: офис №2, улица, коридор и мазета, ЗАЕДНО с 2,85% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20188630401750 по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№863, с район на действие СГС, чрез спиране публичната продан на посочените недвижими имоти. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателката излага съображения за неправилност на определението с твърдения, че при постановяването му съдът не е съобразил конкретните факти по делото, а именно: молителката обосновава качеството си на кредитор по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД като „трето лице“, което без да е участвало в производството по т.д.№6450/2016г. на СГС е обвързано от постановеното в проведения привиден процес решение. Ищцата не е конституирана като страна и не е участвала в производството, а ответникът не е навел всички възражения по материалното правоотношение /договор за кредит/, поради което исковете на банката са уважени в завишени размери. Посочените обстоятелства увреждат ищцата, в качеството ѝ на трето лице – ипотекарен гарант. Твърди още, че с невписване на извършените цесии на вземанията по обезпечения договор за кредит е прекъсната ипотечната връзка и кредиторът не разполага с право на принудително изпълнение върху процесните недвижими имоти. Сочените обстоятелства са достатъчни, за да обосноват обезпечителната нужда и интереса от обезпечението. Исканата мярка е подходяща и адекватна. По същество претендира отмяна на определението и допускане на исканото обезпечение. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Частната жалба е допустима, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, съставът на Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: С постановеното от Софийски апелативен съд определение №1899/18.07.2022г. по в.г.д.№1918/2022г. е оставено без уважение искането на Е. П. К. за допускане на обезпечение на предявените от нея искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД и чл.124, ал.1 вр. чл.170 от ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД и „Алтея 11“ ООД за обявяване на недействително спрямо нея на влязлото в сила решение №1119/13.06.2017г. по т.д.№6450/2016г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, като постановено в симулативен процес, както и за установяване, че в полза на „Юробанк България“ АД не съществува ипотечно право върху собствените на ищцата недвижими имоти, находящи се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в [населено място], [район], [улица], представляващи ОФИС №1, ОФИС №2 и ОФИС №3, подробно описани, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№20188630401750 по описа на ЧСИ С. Х., с рег.№863, с район на действие СГС, чрез спиране на публичната продан на посочените недвижими имоти. В обжалвания съдебен акт съдът е приел, че в исковата молба са изложени твърдения, че на 03.06.2008г. Е. Н. И., праводател на ищцата, е сключила с ответника „Алтея 11“ ООД предварителни договори за покупко-продажба на процесните недвижими имоти, които впоследствие са били обявени за окончателни с влезли в сила решения. На същата дата /03.06.2008г./ продавачът „Алтея 11“ ООД е сключил договор за банков кредит с втория ответник, като е учредил в полза на банката ипотека върху имотите, предмет на предварителните договори. С влязло в сила решение по т.д.№6450/2016г. на СГС кредитополучателят „Алтея 11“ ООД е осъден да заплати на „Юробанк България“ АД сумата от 320 000 швейцарски франка, на основание чл.430 от ТЗ. В хода на производството длъжникът/кредитополучател не е направил всички възражения срещу размера на дълга и срещу липсата на надлежно уведомяване на длъжника за последващите договори за цесия. Въз основа на изложеното и представените по делото доказателства, съдът е приел, че ищцата не е установила качеството си на „кредитор“ по смисъла на чл.135 от ГПК. Посочил е, че към 10.08.2016г. – датата на образуване на т.д.№6450/2016г. на СГС ищцата не е имала съществуващо вземане по отношение на ответника „Алтея 11“ ООД, тъй като решенията за обявяване на предварителните договори за окончателни са били влезли в законна сила, което обосновава неоснователността на предявения иск. Приел е още, че по делото не е установена и твърдяната симулативност на производството по посоченото дело. Съдът е намерил за неоснователна и исковата претенция по реда на чл.124 от ГПК, тъй като наведените доводи за невписване на договорите за цесия са ирелевантни по отношение на съществуването на ипотечното право. По тези съображения е направил извод, че не са налице предвидените в чл.389 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението. Като допълнителен мотив съдът е посочил, че поисканата обезпечителна мярка е неуточнена, тъй като не е посочено дали в хода на изпълнителното производство е насрочена публична продан на имотите. Подадената частна жалба е неоснователна. За да бъде допуснато обезпечение е необходимо да е налице обезпечителна нужда, т.е. интерес от обезпечението на предявените искове, същите да са допустими и вероятно основателни и исканата обезпечителна мярка да е подходяща и оправдана, с оглед обезпечителната нужда. Целта на обезпечението е да се предотвратят действия на длъжника, които да осуетят осъществяването на правните последици на решението, а обезпечителната нужда е налице, когато без обезпечението осъществяването на правата по решението ще бъде невъзможно за ищеца или значително ще се затрудни. Меродавни за определяне на условията, при които да бъде допуснато обезпечението са единствено предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки, като преценката за вероятната основателност се извършва въз основа на въведените от молителя/ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства, а когато такива не са приложени, при представяне на гаранция. Съдът допуска обезпечение винаги, когато предявеният иск е допустим и е налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана на основание готовността за внасяне на гаранция за обезпечаване на евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи при неоснователност на обезпечението. /т.5 от ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В настоящия случай съдът намира, че предявените искове са допустими. Към датата на постановяване на обжалваното определение същите не са били подкрепени с убедителни писмени доказателства. Сам по себе си факта на неучастие на ищцата в производството по т.д.№6450/2016г. на СГС не може да обоснове извод за симулативност на водения процес, тъй като същата не е страна в материалното правоотношение и не може да прави възражения и да въвежда твърдения за нищожни клаузи на договора за кредит, респ. за начина на формиране и размера на дълга. Към датата на придобиване на процесните недвижими имоти /влизане в сила на решенията по предявените искове с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД/ същите са били обременени с учредената в полза на кредитора „Юробанк България“ АД ипотека, а въведените в хода на производството твърдения по чл.171 от ЗЗД са относими към приобретателите на вземанията по договора за кредит, а не към кредитора, в чиято полза е учредена ипотеката. С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице предвидените в чл.391 от ГПК предпоставки за допускане на обезпечението, поради което атакуваното определение следва да се потвърди. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение