Определение № 55 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2573/2020 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на И. К. И. с направено искане за изменение на постановеното определение по делото, в частта, с която в полза на ответника по частната жалба са присъдени разноски за производството в размер на 400 лева. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Определението, чието изменение се иска, е постановено на 10.12.2020 г., а молбата е подадена на 11.01.2021 г. /понеделник/, поради което молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок от постановяването на определението, доколкото същото е необжалваемо. Частния жалбоподател не е получил препис от отговора на частната жалба, доколкото процесуалния закон не предвижда изпращане на отговора на другата страна, поради което за него съществува процесуалната възможност да иска изменение на определението в частта за разноските, поради прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение по подадения отговор, доколкото размера на възнаграждението е узнат от жалбоподателя едва при постановяване на определението по делото, чието изменение се иска. Присъденото и договорено между страните адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид цената на предявените искове, поради което молбата за изменение на постановеното определение в частта за разноските е неоснователна. Водим от горното, състав на ВКС