Определение № 1339 от 30.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1109/2023 г.

Производството е по чл.282 от ГПК. Постъпила е молба вх.№4422/11.03.2025г. от „Галчев инженеринг“ ЕООД с искане за освобождаване на сумата от 20 457,94 лв., част от сумата 72 743,33 лв., внесена от „Галчев инженеринг“ ООД като обезпечение по специалната сметка на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение №232 от 20.04.2021г. по т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд, впоследствие и на въззивно решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. „Благоустройствени строежи“ ООД, [населено място], не изразява становище по молбата. Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира за установено следното: С определение № 214 от 11.05.2021г. по ч.т.д. №993/2021г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №232 от 20.04.2021г. по т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд. С решение №50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., е отменено решение №232/20.04.2021г. по в.т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд. След връщането на делото на въззивния съд за ново разглеждане е постановено решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. С определение № 408 от 07.06.2023г. по ч.т.д. №921/2023г. на ВКС, ТК, е спряно изпълнението на въззивно решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, като е констатирано, че внесеното по първото искане за спиране обезпечение в размер на 72 743,33 лв., се намира по сметката на ВКС. С решение №210 от 09.12.2024г. по т.д. №1109/2023г. на ВКС, ТК, I т.о., е отменено решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 2150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, „Галчев инженеринг“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], сумата от 20 457,94 лв. / разлика над дължимата сума от 52 285,39 лв. до предявения размер на иска 72 743,33 лв./, представляващи неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата, както и в частта за разноските, като вместо това е отхвърлен предявеният от „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място] срещу „Галчев инженеринг“ ЕООД, [населено място], иск за сумата от 20 457,94 лв. / разлика над дължимата сума от 52 285,39 лв. до предявения размер на иска 72 743,33 лв./, неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Галчев инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за неустойка за забава по чл.24 ал.1 от договора от 12.09.2013г. Със същото решение на ВКС е оставено в сила решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд, в останалата обжалвана част, с която „Галчев инженеринг“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Благоустойствени строежи“ ЕООД, [населено място], на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 39 682,47 лв. /разликата над отхвърлената част от 20 457,94 лв. и обжалвания размер на претенцията 60 140,41 лева/ представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в [населено място] дол“,ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата. В останалата му част, с която решение № 2 150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, е потвърдено за присъдената на ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД, [населено място], сума от 12 602,92 лв., решението на САС не е обжалвано от касатора. Съгласно чл.282 ал.5 от ГПК при обезпечение на изпълнението на присъденото с въззивното решение вземане, обезпечението се освобождава в две хипотези: при отхвърляне на иска или при прекратяване на делото. Предвид изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че на основание чл.282 ал.5 от ГПК частта от обезпечението в размер на 20 457,94 лв., която е предназначена да гарантира изпълнението на осъдителното въззивно решение в отменената му част, следва да се преведе по сметката на молителя. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,