Определение от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 559/2026 г.

Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение прецени искането на Общински съвет Пловдив за отправяне на преюдициално запитване до СЕС като неоснователно поради следните съображения:

С молба от 04.02.2016 г. ОбС - Пловдив е поискал чрез адв. Йотова, съставът на ВАС, Осмо отделение, на основание чл.267, параграф 3, б. "б" ДФЕС, да отправи до СЕС преюдициално запитване по следните въпроси:

1. Допускат ли принципът на ефективност, закрепен в чл.47 от Хартата на основните права на ЕС, в националната правна уредба да предвижда възможността юрисдикцията, сезирана с жалба срещу отменена с последваща норма разпоредба, да реши, че липсва основание за произнасяне, т.к тази жалба е станала безпредметна, какъвто е настоящия случай, т.к. оспорените разпоредби са отменени с Решение № 152/15.05.2025 г. на ОбС - Пловдив, особено когато оспорването на последващо отменените норми не е базирано на несъответствие на национални правни норми с правото на ЕС? Следва ли да се приеме, че в хипотезата на отменени с последваща норма разпоредби, правният интерес от оспорване на тези норми се запзва, при наличие на възможностите, уредени в чл.204 АПК и чл.2в ЗОДОВ?

2. Как следва да се тълкуват чл.13, параграф 1, алинея трета и втора от Директива 2006/112/ЕО, с която е въведено третирането на публичноправните субекти като ДЗЛ, дори когато същите действат в качеството си на органи на публична власт. Е ли целта на посочените норми да се ограничи приложното поле на дерогацията, за да се гарантира в максимална степен общото правило, съгласно което всяка дейност от икономическо естество, по принцип, подлежи на облагане с ДДС, т.е. полезното действие на системата за облагане с ДДС. В кои хипотези, публичноправните субекти, упражняващи дейности в качеството си на органи на публична власт, следва да се считат за ДЗЛ, като например: в случаите, в които третирането им като данъчно незадължени лица би довело до значително нарушаване на правилата за конкуренцията (л.3, ал.5, т.2 ЗДДС, съответно чл.13, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО).

Общинското предприятие "Паркиране и репатриране", което осъществява стопанска дейност съгласно чл.51 от ЗОС и в чийто предмет на дейностса включени услугите по Приложение № 8.1.7 от оспорената наредба, е ли публичноправен субект, упражняващ дейности в качеството си на орган на публична власт. И след като на същото са възложени икономически дейности, упражнявани в рамките на специалния за тях правен режим, но успоредно с това, същите дейности могат да се упражняват от частни оператори, в които случаи е возможно третирането му като данъчно незадължено лице, да има за резултат настъпването на значително нарушаване на правилата за конкуренцията, доколкото Закон за пътищата предвижда възможността да има и частни пътища и паркинги, управлявани от частни субекти, а чл.99, ал.3 ЗДВП изрично предвижда възможността общините да възлагат тези дейности да се възлагат по роде на ЗОП, то допустимо ли е в случая ОП "Паркиране и репатриране" да се разглежда като данъчно незадължено лице по смисъла на чл.3, ал.5 ЗДДС?Съгласно представените по делото Писмо с изх. № ЕО - 37 - 30 - 590#1/18.12.2025 г. на НАП и Писмо с изх. № 63 - 00 - 34/21.02.2022 г. на МФ, услугите по предоставяне на паркинги, репатриране и прочие попадат в хипотезата на чл.3, ал.5, т.2 ЗДДС, поради което представляват облагаеми доставки, съгласно чл.12, ал.1 ЗДДС, с оглед на факта, че общината, респ. ОП е ДЗЛ по смисъла на ЗДДС във всички случаи, когато извършва доставки, водещи до значително нарушаване на правилата на конкуренция. В този смисъл е и последователната практика на съдилищата по данъчни дела.

По отношение искането, касаещо първият въпрос, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение съобрази обстоятелството, че е постановено Решение от 24.11.2022 г. на СЕС по дело С - 289/21 г., както и действаща нормата на чл.156, ал.4 АПК. В становището на адв. Бойчев е акцентирано и върху наличието на висящо адм. д. №2904 по описа за 2024 г. на АДмС - Пловдив.

Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване и по вторият въпрос, т.к. към момента обективиране процесното определение, е постановено Решение на СЕС по дело С - 2888/07 г., в което е прието, че нациналният съд е компетентен да установи дали разглежданата дейност е извършвана в качеството на орган на публична власт. Формирана е и съдебна практика, а именно: Решение №1102/02.02.2026 г. на ВАС, Осмо отделение по адм. д. №9713/25 г., съгласно която националният съд, въз основа на установените относими факти, дължи отговор на въпроса дали дейността по предоставяне на места за паркиране в синя и зелена зона, е осъществявана от съответния орган на местна власт в качеството му на публичноправен субект.

В допълнение към тези мотиви може да се посочи, че останалите съображения на молителя във връзка с неговото искане за отправяне на преюдициално запитване, са свързани с разрешаване по същество на висящият правен спор, което е извън компетентността на СЕС.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение