Решение № 3822 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10194/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София-град, действащ чрез пълномощника гл. юрисконсулт М. Атанасова, срещу решение № 13347 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 4700/2024 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което съдът е отменил по жалбата на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, ЕИК 131129282, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Банишора”, ул. „Скопие” № 1а, Решение № 1040-21-204 от 17.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо Разпореждане № 32893/07.03.2024 г. за признаване на основание чл. 55, ал. 1 от КСО за трудова злополуката, състояла се със С. Е. Х. на 15.10.2022 г., и е отменил Разпореждане № 32893/07.03.2024 г. на длъжностно лице в ТП на НОИ София-град за признаване на основание чл. 55, ал. 1 от КСО за трудова злополуката, състояла се със С. Е. Х. на 15.10.2022 г. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде оставено в сила като законосъобразно оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 1040-21-204 от 17.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Претендира присъждане на направените разноски за заплатена държавна такса за касационното производство и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът по касация - Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, ЕИК 131129282, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Банишора”, ул. „Скопие” № 1а, действащо чрез пълномощника ст. юрисконсулт П. Класса, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а оспореното с нея съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – С. Е. Х. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалвания с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е образувано във връзка с подадена от С. Е. Х. декларация с вх. № 202/07.03.2023 г. в ТП на НОИ - София-град, като е открито Досие за трудова злополука № 32893. Съобразно декларираното, злополуката претърпяна от С. Е. Х., на длъжност „ръководител отдел” в „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, е настъпила на 15.10.2022 г. в 15.30 часа, при изправянето й от стол по време на издаване на смяна, след приключване на работа, като изправяйки се от стола пострадалата пада на земята и получава изкълчване, навяхване и разтягане на други и неуточнени елементи на коленната става на левия крак. След разглеждане на представените документи, с оглед правомощието си по чл. 58, ал. 2 от КСО и чл. 7, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ) е издадена Заповед № 1015-21-60/24.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град да се извърши разследване на злополуката, станала на 15.10.2022 г. в осигурител „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД със С. Е. Х.. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 9 от НУРРОТЗ от ТП на НОИ София-град е извършено разследване на злополуката. За резултатите от разследването, съгласно чл. 58, ал. 6 от КСО, е оформен Протокол № 33/04.05.2023 г., подписан от членовете на комисията, в състава на която има и представител на осигурителя „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД. Установено е, че С. Е. Х. е работила по трудов договор от 13.04.2022 г. в „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД на длъжност "специалист с контролни функции, търговия/Ръководител отдел филиал", с място на работа на служителя филиал 8800, гр. София, със задължения съобразно указанията на работодателя, преките си началници и вътрешни актове на предприятието, длъжностна характеристика и Правилник за вътрешния ред. Установено е, че към датата на злополуката пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО като работещо по трудов договор. Инструктирана е с начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, за който има издадена Служебна бележка № 335/09.05.2022 г. Видно от обясненията на С. Х. в деня на злополуката /15.10.2022 г./ Х. трябвало да бъде втора смяна, но й се обадила колежка В. С., с молба да й вземе смяната /първа/, тъй като не се чувствала добре здравословно, за което бил уведомен управителят. С. Х. пристигнала на работа в 06.55 ч., като определя работния си ден като натоварен. Нейна колежка И. И. трябвало да дойде за втора смяна и да смени Х.. След нейното пристигане заедно влезли за малко в трезора, за да се запознае с пароли и кодове. Преди да предаде смяната С. Х. и И. И. се качили в социалното помещение за служителите за кафе-пауза, което се намирало на втори етаж на търговския обект, като с тях се качили и още четирима колеги на ръководни позиции. От обясненията, дадени от С. Х., е видно, че последната е посочила, че 20 минути след като се качили в социалното помещение служителите от „Информация“ звъннали на служебния телефон с молба да им се смени сейфа и тя е трябвало да слезе и да им извади друг сейф. Станала рязко от стола и тръгвайки наляво, усетила нещо като усукване вътре в коляното, капачката й се изместила встрани, не могла да запази равновесие и паднала на пода. Свидетели на падането на пострадалата С. Х. били колегите й: А. К., Н. И., И. Б., И. И., на която тя е следвало да предаде смяната си, и Д. И.. Съгласно обясненията на колегите на пострадалата А. К., Н. И. и И. Б., присъствали в момента на инцидента - на 15.10.2022 г. около 15.00 ч. на терасата на филиала, по време на кафе-пауза, между предаване на смените, служителката С. Х. при изправяне от стол пада на земята, във връзка с което колегата й Н. И. е извикал екип на спешна помощ. Видно от фиш ЦСМП от 15.10.2022 г., амбулаторен лист №1787/15.10.2022 г. на „Ортопедия и травматология”; лист за преглед на пациент за 15.10.2022 г. от МБАЛ „Св. Анна”-София АД, диагнозата на С. Х. е [заличен текст]. На пострадалата е издаден първичен болничен лист № Е20221487677 с диагноза: [заличен текст], за периода от 18.10.2022 г. до 31.10.2022 г. и последващи болнични листове №: Е20222694203 за периода от 01.11.2022 г. до 30.11.2022 г., Е20222694230 за периода от 01.12.2022 г. до 30.12.2022 г., Е20222694261 за периода от 31.12.2022 г. до 29.01.2023 г., Е20222694298 за периода от 30.01.2023 г. до 28.02.2023 г. и Е20222694340 за периода от 01.03.2023 г. до 30.03.2023 г. със същата диагноза. Въз основа на горепосочения протокол за резултатите от извършено разследване на злополуката е издадено Разпореждане № 32893/07.03.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. № 5101-21-202 от 07.03.2023 г. на ТП на НОИ – София-град от пострадалата С. Е. Х., настъпила на 15.10.2022 г. Разпореждането е обжалвано по административен ред на основание чл. 60, ал. 4, във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО пред директора на ТП на НОИ - София-град, който е постановил обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 1040-21-204/17.04.2024 г., с което е отхвърлил жалбата. Изложил е мотиви, че разпореждането е издадено при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, уреждащи трудовата злополука. Същото е постановено в рамките на компетентността на длъжностното лице, установена с чл. 60, ал. 1 от КСО и отговаря и на формата, утвърдена от управителя на НОИ, съгласно правомощията му по чл. 37, ал. 5, т. 2 от КСО. В конкретния случай, за да достигне до извода, че настъпилото на 15.10.2022 г. увреждане е трудова злополука, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е разгледало и анализирало всички събрани доказателства, които са безспорно доказани с оглед наличните по преписката материали. Приел е за реализиран съставът на чл. 55, ал. 1 от КСО, като са изпълнени всички елементи, визирани в нормата. За да отмени оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - София-град първоинстанционният съд е приел, че е издадено от компетентен орган, в предвидена в закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Според административния съд в случая безспорно има внезапно увреждане на здравето на С. Х., което е довело до настъпване на неработоспособност на пострадалото лице, т.е. неработоспособността е следствие от конкретното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, но то няма функционална връзка с извършваната от лицето работа за осигурителя „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, тоест липсва причинна връзка между причинената от увреждането временна неработоспособност и трудовата дейност на служителката. Съдът намира, че от представените медицински документи, включително болничен лист № Е20221487677, не се установява травматичното увреждане да е с характер на трудова злополука. В първичния болничен лист изрично е записано – „злополука нетрудова“. Макар компетентния орган за квалифициране на злополуката като трудова да е длъжностно лице в съответното ТП на НОИ, документите, съставени от медицинско лице след преглед на пострадалия, безспорно имат информационна стойност. Според решаващия съд в случая се установява безспорно въз основа на събраните в хода на разследването писмени доказателства и свидетелските показания, че увреждането на здравето на служителката е станало след работното й време, като не е спорно, че злополуката се е случила на място, което не е свързано с трудовата дейност на Х. - тераса за отдих на територията на предприятието, както и че злополуката не е станала при предаване на материални ценности или отчитане на такива. Съдът не е кредитирал твърденията на С. Х., че смяната й не била приключила, тъй като не я била предала на колежката си И. И.. Според административния съд не е подкрепено с доказателства твърдението на Х., че служител от „Информация“ е звъннал на служебния телефон с молба да се смени сейфа. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането по процесуално допустима жалба отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от пороци обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. 3а да бъде призната настъпила злополука с работник за "трудова" следва да бъдат налице следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка (между внезапното увреждане и настъпилия резултат); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. С оглед на събраните по делото доказателства всички цитирани белези и кумулативно изискуеми предпоставки са налице. Спорният въпрос в случая касае наличието на функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, което има решаващото значение за квалифициране на една злополука като трудова. Както вече беше посочено, за да бъде квалифицирана злополуката като трудова следва да е налице функционална връзка между увреждането и и условията на труд. Увреждането може да е настъпило през време на работа и във връзка с работата или по повод на работата, както и при пътуване от и до мястото на живеене, по време на почивка в работния ден, по време на хранене от и до мястото за това, както и до мястото на получаване на възнаграждение. В процесния случай обстоятелствата по настъпване на злополуката и механизма на получаване на увреждането са изяснени. Установено е, че временната неработоспособност е настъпила в причинна връзка с получено от пострадалата увреждане, изразяващо се в [заличен текст], както и че увреждането е получено след рязко ставане от стол и падане на пода. В тази насока са и обясненията на свидетелите-очевидци на злополуката К., И. и Б.. Установено е също така, че увреждането е травматично, а не в резултат на предходни заболявания, т. е. касае се за травма, която е настъпила внезапно, неочаквано и непредвидено, чрез еднократно външно въздействие. В случая е извън предмета на доказване дали падането на работното място е настъпило поради невнимание, временно прилошаване или неспазване на правилата за безопасност на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от КСО не е налице трудова злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая такива факти в производството не са установени. Не се установява пострадалата да е съзнавала и да е искала и целяла настъпването на вредоносния резултат. Проявена от нея небрежност не променя заключението за трудовия характер на злополуката. Дори и лицето да е проявило невнимание или липса на достатъчно концентрация същите са относими към непредпазливостта като форма на вина. Евентуалното съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия не може да дисквалифицира злополуката като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. За да приеме, че в случая не е налице функционална връзка между увреждането и извършваната работа, първоинстанционният съд е посочил, че в случая злополуката е настъпила след приключване на смяната на Х. в 14.00 часа, на място, което не е сързано с трудовата дейност – тераса за отдих, обстоятелства, при които, според съда, не може да бъде предадена смяната между служителите, както и липсват доказателства в подкрепа на твърдението на Х., че служител от „Информация“ се е свързал с нея по телефона с молба за смяна на сейфа. В мотивите на административния акт е прието, че в случая е налице функционална връзка, тъй като увреждането е настъпило през време и по повод на извършваната работа по трудовия договор с осигурителя, като са цитирани част от задълженията на служителката по длъжностна характеристика. Както беше посочено, за да бъде определено като трудова злополука едно внезапно увреждане на здравето, то трябва да е станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, вкл. и когато тя не се обхваща от трудовата функция, но е извършена в интерес на предприятието. При настъпилото внезапно увреждане по повод на извършваната работа не е необходимо същото да е настъпило през работното време, нито при непосредствено изпълнение на работата по трудовото правоотношение. Освен това в трудовия договор е посочено, че служителят се назначава на пълно работно време – 40 часа седмично и изработените часове се изчисляват сумирано, като разпределението на работното време се определя от работодателя с Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, а конкретното разпределение е съгласно утвърдения работен график за съответния период на сумирано изчисляване на работното време. От събраните по делото доказателства, включително от свидетелските показания, се установява, че увреждането е настъпило между двете работни смени, но преди предаването на смените между служителите, което е изисквало физическото присъствие на служителката С. Х.. Според правната доктрина и съдебната практика на ВАС „поводът“ се изразява в осъществяването на действия извън непосредственото изпълнение на трудовата функция, но необходими, съдействащи за нейното изпълнение. В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които може да се приеме, че са извън непосредственото изпълнение на трудовата му функция, но тези действия са били необходими за изпълнението ѝ и за осъществяване на работния процес, доколкото последният е непрекъсваем (както е посочил и първостепенният съд) и предполага изпълнението на задължения за приемане/предаване на материални ценности между служителите, работещи на двете работни смени, обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъпване на увреждането по повод извършваната работа. Квалифицирането на злополуката като трудова е изцяло в компетентността на органите на НОИ по арг. чл. 60, ал. 1 КСО, а не на органите на медицинската експертиза. Съгласно практиката на ВАС при разрешаване въпроса за причинната връзка при настъпило травматично увреждане, административните органи по чл. 60, ал. 1 КСО не са длъжни да съобразят своя акт със заключението на компетентния орган по медицинската експертиза, както това става в случай на нетравматично увреждане, т.е. заключението няма преюдициално значение за тяхното произнасяне и за преценката на основанията по чл. 55, ал. 1 КСО (така решение № 7582 от 10.07.2023 г. по адм. д. № 10884/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение № 13237 от 08.10.2019 г. по адм. д. № 5/2019 г., VІ отд., решение № 14437 от 29.10.2019 г. по адм. д. № 10069/2019 г., VІ отд., решение № 12752 от 14.12.2021 г. по адм. д. № 8187/2021 г., VІ отд. и др.). Освен това в обсъдения в мотивите на решението първичен болничен лист за временна неработоспособност не са отразени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, с оглед на което последният няма доказателствена стойност за посочената в него причина за временната неработоспособност "злополука – не трудова" (така решение № 10891 от 14.10.2024 г. по адм. д. № 1208/2024 г., VІ отд. на ВАС решение № 8488 от 25.06.2009 г. по адм. д. № 2547/2009 г., VІ отд. на ВАС). От горното е видно, че злополуката със С. Х. на 15.10.2022 г. следва да се квалифицира като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като е налице кумулативното наличие на всички юридически факти от фактическия състав на легалната дефиниция на това понятие, съдържаща се в цитираната норма. Касае се за внезапно травматично увреждане на здравето на пострадалата, попадаща в категорията на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, злополуката е станала по повод извършваната работа и вследствие на нея е причинена временна неработоспособност на пострадалата, като е налице и функционална връзка. Преди издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, въз основа на анализ на съвкупния доказателствен материал, чиято преценка е довела до обоснован извод за наличие на материалноправните предпоставки, установени в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО. Възникналата трудова злополука е разследвана и установена по надлежния ред. Изложеното по-горе налага извод, че като е отменил оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ - София-град, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение. Налице са отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД срещу Решение № 1040-21-204 от 17.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-21-284 от 18.03.2024 г. на „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД срещу Разпореждане № 32893/07.03.2024 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО декларираната злополука с вх. № 5101-21-202 от 07.03.2023 г. на ТП на НОИ – София-град от пострадалата С. Е. Х., настъпила на 15.10.2022 г. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция на директора на ТП на НОИ - София-град за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски се явява основателна и следва да бъде уважена. Пред настоящата инстанция той е представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в полза на ТП на НОИ - София-град следва да се присъдят разноски в общ размер на 600 лв., дължими от „Кауфланд България ЕООД енд Ко” КД, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 лева (по 200 лв. за всяка съдебна инстанция), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и разноски за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 200 лв. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон и изчислена по този начин се равнява на 306,78 евро (триста и шест евро и седемдесет и осем евроцента). Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,