Определение № 13473 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9298/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане за отмяна, депозирано от С. П. С. на влязъл в сила съдебен акт – разпореждане № 1792/20.04.2023 г. постановено по адм. д. № 117/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас. Ответникът - началникът на затвора в [населено място] не изразява становище по молбата за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. На 12.06.2024 г. в АС-Бургас е депозирано искане за възобновяване от С.. С разпореждане от 14.06.2024 г. по същото дело, административният съд е дал указания на С. да посочи дали подаденото искане, представлява такова за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. В отговор молителят е потвърдил, че се отнася за молба за отмяна, в резултат на което, съдът отново му е дал указания да посочи, конкретни основания за отмяна и да приведе искането в съответствие с нормата на чл. 241 АПК, както и да внесе такса. С молба от 10.07.2024 г., С. единствено претендира освобождаване от държавна такса (което е удовлетворено с определение № 5673/31.07.2024 г. по адм. д. № 117/2023 г. по описа на Административен съд – Бургас) без да изпълнява останалите указания. С определение № 5673/31.07.2024 г. по адм. д. № 117/2023 г., Административен съд – Бургас изпраща на Върховен административен съд искането за отмяна. На основание чл. 242 във вр. с чл. 239 АПК искането е върнато на АС, за даване на указания, които дори и след повторно обездвижване, не са изпълнени. А искането е изпратено на ВАС. С протоколно определение 21.11.2024 г. по адм. д. № 9298/2024 г. по описа на ВАС, е даден ход по същество с опит за изясняване на основанията по чл. 239 АПК, но молителят отново не е изложил точно и мотивирано основанията по чл. 239 АПК за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. При това положение настоящата инстанция намира, че искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – прекратено. Предвид характера на производството за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна, които АПК съдържа, са посочени с императивни правни норми, лимитативно. Това означава, че същите не могат да се тълкуват разширително, т.е. основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, които не са посочени сред изброените в чл. 239 АПК, не могат да се разглеждат и обсъждат и не могат да послужат като предпоставка за отмяна на съдебния акт. Всякакви оплаквания, които не са сред тези императивно и лимитативно изброени в чл. 239 АПК, биха могли да послужат като касационни основания, в случай на валидно и допустимо провеждане на касационно съдебно производство по касационна жалба, но не могат да се обсъждат и разглеждат като основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл. 239 АПК актът подлежи на отмяна, когато: т.1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; т.2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; т.3. актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; т.4. между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; т.5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; т.6. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на ЕКПЧ. Следва да се отбележи, че нито в сезиращото искане, нито впоследствие се сочат основанията по чл. 239 АПК. С оглед на горното искането следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Предвид на това, че в съдебното заседание на 21.11.2024 г. е даден ход на делото по същество, следва да бъде отменено определението на основание чл. 253 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Водим от горното и на основание чл. 253 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 242, ал. 1, във вр. с чл. 213а, ал. 1 и чл. 239 АПК, Върховният административен съд, трето отделение