Определение № 3843 от 14.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2129/2026 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез адв. К. против протоколно определение от 12.03.2026 г. по гр. д. № 1546/2025 г. на Апелативен съд – София (АС – София), 12 – ти граждански състав, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на производството по гр. д. № 486/2025 г. на Апелативен съд – Бургас с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска същото да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд за разглеждане на спора. Насрещната страна по частната жалба – В. Д. Я., чрез адв. И. в отговора по чл. 276, ал. 1 ГПК я счита за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като съобрази данните по делото намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна като съображенията за това са следните. За да постанови обжалвания резултат, съставът на апелативния съд е приел, че с оглед страните и предмета на спора, предмет на разглеждане по гр. д. № 486/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, той е преюдициален за спора по висящото пред него гр. д. № 1546/2025 г. (по описа на АС - София) и са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по това дело. Определението е неправилно. Производството по гр. д. № 1546/2025 г. на АС – София е образувано по жалба на В. Д. Я. срещу решението по гр. д. № 7450/2018 г. на Софийски градски съд, ГО, І - 9 състав, с което е отхвърлен искът й с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, предявен срещу „Юробанк България“ АД за прогласяване на нищожността, поради невъзможен предмет на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № ..., том ..., рег. № ..., н. д. № 8276/21.12.2007 г. на нотариус С. А. - рег. № 208 на НК, върху следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор ..., представляващ тавански етаж и самостоятелен обект с идентификатор ...., представляващ подпокривно пространство от западен близнак, изграден в имот № ... с административен адрес [населено място], [улица], ет. ... Ищцата е твърдяла, че е собственик на 1/2 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти, върху които е била учредена в полза на ответната търговска банка договорна ипотека за обезпечение на задължения на Т. П. Я. (бивш съпруг), действащ като ЕТ с фирма „Лео – 66 – Тодор Ялъмов“ по договор за кредит. Сочела е, че договорът за учредяване на ипотеката е недействителен, поради невъзможен предмет – липса на обремененото право на собственост, тъй като двата обекта (тавански етаж и подпокривно пространство) били изградени без одобрени строителни книжа, а сградата, в която се намирали – западен близнак, не притежавала удостоверение за ползване, респ. обектите не представлявали самостоятелен обект на правото на собственост. Производството по гр. д. № 486/2025 г. на Апелативен съд – Бургас има за предмет жалбата на ищцата Е. Д. Д. – Г. против решението по гр. д. № 735/2024 г. на Окръжен съд – Бургас, с което са отхвърлени исковете й срещу В. Д. Я., Т. П. Я., „Юробанк България“ АД и „Банка ДСК“ АД, квалифицирани като такива по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД - за прогласяване нищожността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..., том ..., от 29.09.1998 г. по описа на районен съдия при Районен съд – Несебър и договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ..., том ... от 19.04.1999 г. по описа на нотариус с рег. № 208 на НК, поради невъзможен предмет и е прекратено поради недопустимост производството по предявения установителен иск по чл. 440, вр. чл. 124 ГПК досежно описаните имоти като бъде признато, че ищцата и бившият й съпруг не са техни собственици. С разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК законодателят е дал възможност за страните да направят искане за временно преустановяване движението на правния спор до разрешаването на друг правен спор, който има обуславящо (преюдициално) значение за правилното решаване на висящото дело. За да е налице преюдициалност, е необходимо да се докаже, че по обуславящото дело със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по обусловеното производство. Извод за наличието на такава връзка на обусловеност между посочените две дела не може да се направи. С решението по гр. д. № 486/2025 г. на Апелативен съд – Бургас няма да бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право – предмет на защита по спряното дело, доколкото установяването на нищожност на договорите за дарение от 1998 г. и 1999 г., поради невъзможен предмет, няма значение за правилното разрешаване на спора по спряното дело. Това е така, защото макар обектите на договорите – за дарение и за учредяване на ипотека, да са едни и същи (тавански етаж и подпокривно пространство в жилищна сграда), и да се претендира недействителността им именно поради невъзможен предмет, разрешаването на спора за нищожността на договорната ипотека не е обусловен от постановяване на решението по спора за нищожността на предхождащите го дарения. Признаването от съда за евентуалното наличие на такъв съществен порок на описаните договори за дарение и обявяването им за нищожни, е без значение за правилното решаване на спора по спряното дело, защото претендираната нищожност на учредената договорна ипотека са основава единствено на твърдения за невъзможен неин предмет, но не и за противоречието й на закона – в частност чл. 167, ал. 3 ЗЗД, т.е. с изискването такава да се учредява само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява (от собственика на имота). Доводите на ищцата в тази насока, като обосноваващи в случая наличието на предпоставките от основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, не могат да бъдат споделени. Произнасянето по исковете за нищожност на договорите за дарение на основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД и правните последици от съдебното решение при евентуалното установяване и признаване на този порок, водещ до лишаване от прехвърлен ефект на правото на собственост към надарения (каквито са аргументите в подкрепа на искането за спиране), няма никакво значение за претендираната недействителност на договора за учредяване на ипотека и не обуславя правилното решаване на този спор, доколкото той не е основан на твърдения за сключване на ипотеката в противоречие на закона – чл. 167, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (т. е. от несобственик към момента на учредяването й). С оглед на изложеното, отсъстват предпоставки от основанието по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК за спиране на производството по гр. д. № 1546/2025 г. на АС – София, поради което обжалваното протоколно определение следва да бъде отменено, а делото върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.