Определение № 488 от 21.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 909/2024 г.

Производството е с правно основание чл.351, ал.6 от НПК. Образувано е по постъпила частна жалба от новоупълномощен защитник на подсъдимия Д. С. Я. против разпореждане от 16.09.2024 г. по внохд № 484/2017 г. по описа на САС, с което съдия от въззивния съд е върнал като просрочена касационна жалба срещу постановеното по делото решение от 21.03.2018 г. Изложени са твърдения, че решението е връчено на бащата на подсъдимия Я., но същото обективно не е могло да му бъде предадено, тъй като се е намирал в чужбина и не е поддържал връзка с родителите си. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото, счете, че постъпилата жалба е подадена в срок и подлежи на разглеждане, но по същество е неоснователна. Видно от материалите по делото съобщението за постановеното въззивно решение е било редовно връчено на подсъдимия на 05.05.2018 г. по реда на чл.180, ал.2 от НПК чрез органите на РД „Охрана - София“ на единствения известен за него адрес. Живущият и намерен също на него С. Г. Я. е негов баща, който е посочил отсъствието на сина си от страната, но е приел предоставените му книжа без да възрази за поетия ангажимент за предаването им или отрече обективната възможност за това. Преди този момент подсъдимият е призоваван за участието си по делото от същия адрес и не е уведомил съда за наличието на нов такъв, независимо дали в страната или извън нея. Последното осуетява каквато и да е възможност за връчване на съобщение чрез правна поръчка по реда на чл.178, ал.7 от НПК, както се твърди в жалбата. При това положение преценката на съдията от въззивния съд за пропускане на срока по чл.350, ал.2 от НПК за обжалване на въззивното решение е правилна и налага потвърждаване на атакуваното разпореждане, с което е върната касационна жалба от 01.08.2024 г. По изложените съображения и на основание чл.351, ал.6 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение