Определение № 1952 от 10.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 1299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба (наименована „касационна жалба“) на В. Г. Е. срещу определение № 1138/08.05.2024 г. по ч. т. д. № 717/2024 г. на ВКС, I т. о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на частния жалбоподател срещу определение № 10003/12.02.2023 г. по в. гр. д. № 4432/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното с определение от 18.08.2020 г. по същото в. гр. д. спиране на изпълнителното производство и е възобновено изп. д. № 330/2016 г., по описа на ЧСИ С. Н., рег. № 898 на КЧСИ, с взискател „Банка ДСК“ АД (преди ЕАД) и длъжник В. Г. Е.. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Не е съгласен с мотивите на оспорения акт. Поддържа тезата, че след като ГПК не съдържа изрична правна норма, която да забранява обжалването на атакуваното определение, то същото било допустимо и не следвало частната жалба да се оставя без разглеждане. Позовава се на аналогия на закона, с която аргументира, че съдът следвало да приложи разпоредбите, отнасящи се до подобни случаи, и така да разгледа частната му жалба. Счита, че му е нарушено конституционно право като български гражданин да подава жалби. Моли за отмяна на обжалваното определение и частната му жалба срещу определението за отмяна на спиране на изпълнителното производство и възобновяване на същото да бъде разгледана и уважена. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба „Банка ДСК“ АД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване на осн. чл. 274, ал. 2, изр. последно от ГПК определение на друг състав на ВКС, поради което е процесуално допустима. За да остави без разглеждане частната жалба на В. Г. Е., съставът на ВКС е приел, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по отношение на обжалвания съдебен акт. Изложил е съображения, че атакуваното определение за възобновяване на спряното на основание чл. 420, ал. 2 ГПК изпълнение на заповед по чл. 417 ГПК не е от категорията на обжалваемите актове по чл. 274, ал. 1 ГПК, доколкото същото нито е преграждащо за заповедното производство, нито има изрично уредена в закона обжалваемост, поради което е заключил, че подадената частна жалба е недопустима. Частната жалба е неоснователна. Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения от състава на ВКС за недопустимост на частната жалба на В. Г. Е. срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е отменено предходно постановеното по същото дело определение за спиране на изпълнителното производство на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК и същото е възобновено. В мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е развито основополагащото правило за обжалваемостта на съдебните актове, с които не се решава спора по същество, а именно, че разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба – тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, както и определенията, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т. 2/. Изброяването в цитираната разпоредба е изчерпателно и същото не подлежи на разширително тълкуване. Определенията, съответно разпорежданията, които не попадат в някоя от тези две категории, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Отнесено към настоящия случай, следва да се направи извод, че определението, частната жалба срещу което е оставена без разглеждане от предходния състав на ВКС, доколкото същото не е нито преграждащо за изпълнителното производство, нито е предвидена възможност за неговото обжалване, е необжалваемо. Доводите на жалбоподателя в обратния смисъл са неоснователни. В закона не е предвидена обща клауза за обжалваемост на всички съдебни актове, а прилагането на разпоредбите, уреждащи сходни хипотези, по аналогия, за да се обоснове възможност за инстанционен контрол на атакуваното определение за възобновяване на изпълнителното производство, е изключено, доколкото от стриктното тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 1 следва извод за изчерпателност на посочените групи определения, които подлежат на проверка от по-горна инстанция, като процесното такова не попада сред тях. Съставът на ВКС, I т. о. е постановил правилно определение, което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, съставът на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение