Решение № 261 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5305/2008 г.

Решение № 261 от 31.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5305/2008 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 290 ГПК. Касационна жалба е постъпила от И. И. Ц., чрез процесуалния й представител и съдебен адресат адв. Т от гр. Г., срещу решение № 278 от 21.04.2008 г. по гр. д. N 128/2008 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 97/2007г на районен съд - Костинброд и е отхвърлена претенция на касаторката за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение - иск с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските. Развити са оплаквания за допускани нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът АК "М" АД, гр. С., оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е с обжалваем интерес над 1000 лева. Касационното обжалване е допуснато с определение № 187 от 26.02.2009 г. по материалноправен и процесуалноправен въпроси, свързани с установяването на един от елементите от фактическия състав на чл. 225, ал. 1 КТ, а именно: останала ли е касаторката без работа по трудово правоотношение след незаконното уволнение, каква е доказателствената сила на представените от нея писмени доказателства /копие от трудова книжка и служебна бележка от А. по заетостта/, както и за разпределението на доказателствената тежест в процеса. Посочено е, че по тези въпроси съществува противоречива практика на съдилищата, която трябва да бъде преодоляна - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. По съществото на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С решение № 278 от 21.04.2008 г. по гр. д. N 128/2008 г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 97/2007г на районен съд - Костинброд в частта, с която е отхвърлен иск на касаторката срещу "АК "М" ЕАД за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 КТ. За да обоснове този резултат съставът на въззивния съд е приел, че в първоинстанционното производство е представено копие от трудова книжка на ищцата, в което не е отбелязано, че след прекратяване на трудовото й правоотношение на 8.01.2007 г. е постъпила на друга работа. Пред въззивната инстанция е представена още и служебна бележка от бюрото по труда № 35 от 9.07.2007 г., но от съдържанието й не можело да се установи, че за периода от 1.01.2007г до 9.07.2007 г. лицето /ищцата/ е регистрирано като безработно, което се опровергава от самия факт, че тя е работила при ответника по трудово правоотношение в рамките на част от същия период. Решението на въззивния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост. Искът за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е осъдителен и по отношение на него се прилага общото правило на чл. 127, ал. 1 ГПК /сега чл. 154, ал. 1 ГПК/ - всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Задължение на ищеца е било да докаже оставането си без работа "поради това уволнение", неговата продължителност и произтеклата от това вреда, която в случая съставлява пропусната полза. Длъжна е да докаже също така размера на вредата. Нейното доказване е главно. Противната страна може да осъществи насрещно доказване, за да обори представените доказателства или за да създаде съмнения в тях. Може да направи и възражения, които по силата на същото процесуално правило, трябва да установи. В случая ищцата е представила доказателства за оставането си без работа, които не са били оспорени от насрещната страна - копие от трудова книжка и служебна бележка от Бюрото по труда гр. Г.. Тези доказателства безпротиворечиво са установили, че след незаконното уволнение, извършено със заповед № 2/6.01.2007 г., в 6-месечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, ищцата не е работила. Въззивният съд необосновано е приел, че служебна бележка от Бюрото по труда гр. Г. не установява оставането без работа за релевантния период. Той неправилно е разчел съдържанието й, в което се съдържа отбелязване, че периодът на проверка обхваща времето от 1.01.1990 г. до 9.07.2007 г., а този на регистрацията - от 12.01.2007т., т. е. след прекратяването на трудовото правоотношение. Поради това искът е бил основателен и доказан за целия 6-месечен период след уволнението и следва да се уважи в размера, установен от вещото лице С. С. /296, 40 лв X 6 = 1778,40 лева/. Поради липса на искане съдът не присъжда лихва върху посочената сума, но ще присъди направените по делото разноски. Изложеното налага касиране на неправилното решение и произнасяне на касационната инстанция по съществото на правния спор съобразно изложеното по-горе. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 293 ГПК Върховният касационен съд - състав на III г. о.