Определение № 5426 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4310/2026 г.

Образувано е по частна касационна жалба от „Медико-техническа лаборатория Новеламед" ЕООД гр. София, чрез адв. С. Величкова, срещу протоколно определение от 23.03.2026 по адм.дело № 1107/2026 г. на Административен съд – София град, с което производството по делото е било спряно до приключването с влязъл в сила съдебен акт на административно дело № 1441/2026 г. по описа на АССГ. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на Административен съд – София-град, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него. В срока по чл.232 АПК е постъпил отговор от НЗОК, с който се обосновава извод за отхвърляне на така подадената частна жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледан по същество за неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по искова молба на „Медико-техническа лаборатория Новеламед" ЕООД гр. София против НЗОК за заплащане на суми: - 476.00 лв., за извършен ремонт на помощни средства на основание Одобрение № 2529300051/21.10.2025 г. за лице с увреждане В. Г. Г.; -1953.00 лв., за извършен ремонт на помощни средства на основание Одобрение № 2529300050/20.10.2025 г. за лице с увреждане В. Г. Г.; -5370.00 лв., за извършена продажба на помощни средства на основание Одобрение № №2528800265/15.10.2025г. за лице с увреждане Р. Ю. М., във връзка с изпълнението на Индивидуалния договор № 261175/28.03.2025 г. Във връзка с посочените случаи е издадена Заповед за налагане на санкции № РД-08-1419 #4/30.12.2025 г. на директора на РЗОК Хасково, с която е прието в т.1.6, 1.7, 1.8 и 1.17, че от ищеца са извършени нарушения на чл.15 ал.1 т.8, чл.15 ал.1 т.1, чл.7 ал.1 и чл.3 ал.4 изр.3 т.1 и т.2 от посочения индивидуален договор, като за всяко от нарушенията е наложена имуществена санкция. Възражението на НЗОК - ответник по делото за отхвърляне от заплащане с издаденото на основание чл. 8, ал. 2 от (ИД), месечно известие № 0000023637/22.11.2025 г. са именно извършените нарушения на договора. Между страните липсва спор, че Заповед № РД-08-1419 #4/30.12.2025 г., е предмет на оспорване по адм. д. № 1441/2026 г. на Административен съд - София град, по което е постановено Решение № 12361/29.03.2026 г., което не е влязло в сила. За да обоснове изводите си, с които е спрял производството по делото, първоинстанционния съд е приел, че пред друг състав на АССГ е предмет на спор заповед за налагане на санкция, издадена във връзка именно с извършване на проверка по изпълнение на индивидуален договор № 261175/28.03.2025 г. относно спазване на условия и ред за отпускане на помощни средства и ремонтни дейности на лица с увреждания, по който договор са и отхвърлените от заплащане извършени медицински дейности за месец ноември 2025 г. от страна на ищеца. Настоящият състав на касационна инстанция намира така формираните изводи в обжалваното определение за обосновани. Съгласно чл.154а ал.1 т.4 от АПК съдът спира производството когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. Съдебната практика приема, че съдебното производство във връзка с което се спира друго съдебно производство следва да има отношение на преюдициалност за правоотношенията предмет на разглеждане в спряното дело. Основание за спиране е налице, тогава когато между двете дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. В случая такава връзка е налице, доколкото основанието за налагане на санкциите със Заповед № РД-08-1419 #4/30.12.2025 г. на директора на РЗОК Хасково и отхвърляне от заплащане на процесните случаи с месечно известие № 0000023637/22.11.2025 г., са именно посочените нарушения на индивидуалния договор сключен между страните. Касае се за едни и същи правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. (Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК) В случая съгласно клаузите на Индивидуален договор № 261175/28.03.2025 г. санкцията за неизпълнение на посочените текстове от договора е свързана както с налагането на финансова санкция, така и с възстановяване на неоснователно получени суми (чл.23 т.3, т. 14 от ИД) Необходимост от възстановяване на сумите е налице когато са заплатени на изпълнителя по договора, но в случая това плащане е отказано именно поради посоченото неизпълнение. Аналогична е хипотезата на чл.76б от ЗЗО, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон или на НРД, тогава управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми, като на нарушителя се налагат наказания, определени в този закон или в НРД. Тази покана се издава след влизането в сила на заповедтта за налагане на санкция, респективно НП. В практиката на ВАС е прието, че въпросите разрешени в спора относно налагането на санкцията са преюдициални относно спора за възстановяване на неоснователно получената сума. Това е така защото писмената покана издадена на основание чл. 76б, ал. 2 ЗЗО се основава на същите констатации по отношение на здравноосигурените лица. В този смисъл фактическите установявания относно поведението на изпълнителя по индивидуален договор са едни и същи по отношение на санкционното производство и по отношение на основанието за възстановяване на неоснователно получени суми. Поради тази причина констатациите в санкционното производство по фактическия състав на нарушението не могат да се преразглеждат в производството по оспорване на писмената покана, основаваща се на същите фактически констатации. (Решение № 3984 от 8.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12268/2025 г., VI о., Решение № 4813 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2025 г., VI о., Решение № 2256 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3584/2018 г., VI о. и др.) По тези съображения въпросите предмет на разглеждане в производството по оспорване на заповедта за налагане на санкции имат преюдициално значение за спора във връзка с изпълнението на договора относно същите случаи и основания за отказ от плащане. Като е спрял производството по делото, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение