Решение № 921 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 179 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директорът на Дирекция „Национален парк Рила“ гр.Благоевград, чрез процесуален представител адв.Д.Башлиева, срещу Решение № 4403 от 13.12.2024 г., постановено по адм. д. № 798/2024 г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което по жалба на Н. А. В. от [населено място] поле, общ.Маджарово, обл.Хасково /животновъд/ са отменени разпоредбите на: т.7, във връзка с т.7.1, т.11 и т.12 от Раздел III; Раздел IV - т.2.7, т.1, в частта с която е предвидено изискване за „регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ).“; т.3.2 и т.6, Раздел VІ – по отношение натовареността на пасищата; т.6 и т.8 от Раздел ІІІ; т.3.3, т.1 от Раздел ІV и т.1, т.1.1. и т.1.12 във връзка с т.1.13 от Раздел V на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 год., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилни изводите на съда за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на Общия административен акт - Годишния план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 год. Посочва, че погрешно съдът е възприел, че доклада с изх. № 04-00-115, с който са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, е с дата 30.09.2024 г., а не правилната така – 30.04.2024 г., като тази грешка е довела до неправилните изводи за допуснато нарушение на чл.71 от АПК, неизпълнение на процедурата по чл.66 – чл.69 от АПК и немотивираност на акта. Твърди, че необосновано съдът не е зачел и представения доклад вх.№ 93-00-1152/28.12.2023 г. и не е съобразил, че по отношение на въведените ограничения, забраните за паша и обособяването на критерии в търсене на отграничаването и на конкретните местообитания по граници, площ, зониране и други характеристики, административният орган се е произнесъл по целесъобразност. В заключение е посочил, че съдът се е произнесъл при непълно изяснена фактическа обстановка, като е допуснал и грешки в квалификацията при видима необоснованост и в противоречие с материалния и процесуалния закон. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли жалбата на Н. А. В. или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Н. А. В., чрез процесуален представител адв. Е.Тончева, в писмен отговор и в с.з., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Искат да се остави в сила обжалваното решение. Не претендира присъждане на разноски, тъй като такива не са заплащани. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Благоевград, по жалба на Н. А. В., е Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 год., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, в частта относно следните разпоредби: т.7, във връзка с т.7.1, т.11 и т.12 от Раздел III; Раздел IV - т.2.7, т.1, в частта с която е предвидено изискване за „регистрация на постоянен животновъден обект, който се намира в съответното прилежащо на Националния парк землище, създаден е най-малко преди 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ) и е ползван за отглеждането на всяко от заявените животни през поне 2 от последните 6 месеца (предхождащи дата на подаване на заявлението за ползване на пасищна площ).“; т.3.2 и т.6, Раздел VІ – по отношение натовареността на пасищата; т.6 и т.8 от Раздел ІІІ; т.3.3, т.1 от Раздел ІV и т.1, т.1.1. и т.1.12 във връзка с т.1.13 от Раздел V. Съдът е установил, че производството по издаване на Годишен план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 год. е открито със Заповед № РД-25/22.03.2024 год. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, като със същата е определена формата на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на плана – писмени предложения и възражения, които се приемат в Централния офис на дирекцията или по електронен път на посочения в заповедта електронен адрес, в срок до 22.04.2024 год. Разпоредено е проектът на плана да се оповести публично чрез публикуването му на интернет-страницата на дирекцията, както и да се постави на видни места в Централния офис и в офисите по съответните паркови участъци (ПУ): ПУ „Белица“; ПУ „Якоруда“, ПУ „Белово“, ПУ „Костенец“, ПУ „Боровец“, ПУ „Бели Искър“, ПУ „Говедарци“ и ПУ „Дупница“. Установил е, че на 09.02.2024 год. във връзка с подготовка на проекта на годишен план за паша е проведена среща с ползватели на пасища, за която е съставен протокол /стр.192-197 от делото на АС-Благоевград/. Констатирал е, че по обявения проект са постъпили 18 възражения, в т.ч. и възражение от оспорващия Н.В. с вх.№ 94-00-21/22.04.2024 г., които възражения са били обобщени в писмо изх.№ 04-00-115/30.09.2024 г. / стр.243-250 от делото/. Съдът е установил, че по отношение на Национален парк "Рила" е в сила План за управление 2001 - 2010 година, приет с Решение № 522 на Министерски съвет от 04.07.2001 година, действащ и към момента на издаване на оспорения акт, по аргумент от чл. 4 от Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии), приета с ПМС № 7 от 8.02.2000 г., обн., ДВ, бр. 13 от 15.02.2000 г.), като плана е публикуван на интернет страницата на МОСВ. Констатирал е, че резултатите от наблюдения на пасищата/мониторинг през 2023 год. и съответно състоянието на пасищата са обобщени в доклад вх.№ 93-00-1152/28.12.2023 год. (стр.198-207), публикуван на интернет страницата на ДНП „Рила“, както и че от Министъра на околната среда и водите е издадено Становище по екологична оценка № 5-4/2023 год., с което се съгласува Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 год. с възложител: Министерство на земеделието и храните, публикувано интернет страницата на министерството. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че Годишният план за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2024 год., утвърден със Заповед № РД-45/23.05.2024 год. е издаден от компетентен орган – Директора на Дирекция „Национален парк Рила“, по аргумент на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Правилника, във връзка с чл. 48 от Закона за защитените територии, в изискуемата писмена форма, но при нарушение на процедурата по приемане на общия административен акт. Счел е, че проектът е оповестен по подходящ начин, определена е формата на участие на заинтересованите страни чрез писмени предложения и възражения (чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК), в срок, съобразен с минимално изискуемия съгласно ал. 2 на чл. 69 от АПК, налице са данни за подадени възражения, вкл. и от оспорващия, но не е съставен доклад относно постъпилите възражения по проекта за плана и няма данни същите да са обобщени и взети предвид преди произнасянето на административният орган, с което е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 71 от АПК. Посочил е, че възраженията са обобщени в писмо изх. № 04-00-115/30.09.2024 г. (стр.243-250 от делото), което обаче е издадено след одобряване на плана – 23.05.2024 г., което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело и до нарушение на материалния закон. В допълнение съдът е счел и че по отношение на голяма част от оспорените разпоредби, в оспорената заповед и приложените документи, част от административната преписка, предхождащи одобряването на плана, не са изложени мотиви. По изложените съображения съдът постановил обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Неправилен се явява изводът на съда, че при приемането на общия административен акт е допуснато нарушение на чл. 71 от АПК. Погрешно съдът е възприел датата на писмото /доклад/ изх. № 04-00-115, в което са обсъдени предложенията и възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Същото е с дата 30.04.2024 г., в подкрепа на който извод е и представената пред касационната инстанция извадка от входящ регистър при Дирекция „Национален парк Рила“ - писмено доказателство относимо към касационните основания, а не разчетената от съда дата 30.09.2024 г. Посочената грешка е рефлектирала върху изводите на съда, че административният орган при приемането на акта не е спазил процедурата по обществено обсъждане, че актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, че голяма част от оспорените разпоредби са немотивирани и че констатираното процесуално нарушение е довело до нарушение на материалния закон. Напрактика съдебното решение е постановено при неправилно установена фактическа обстановка. Постановяването на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка и законовата забрана за нови фактически установявания в касационното производство /чл. 220 от АПК/, препятства извършването на преценка за материалната законосъобразност на обжалваното решение. Предвид изложените съображения оспореното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи фактическата обстановка въз основа на цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства. След установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, съдът следва да извърши повторна проверка относно спазването на разпоредбите на чл. 66 - чл. 71 от АПК, дали оспорените разпоредби са мотивирани, като в тази връзка съобрази и ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, както и да провери законосъобразността им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, Шесто отделение