Определение № 141 от 27.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 617/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба на М. В. М. и Л. М. П. за допълване на определението по делото с присъждане на разноски. За да се произнесе по молбата, Върховният касационен съд взе предвид следното: С определението по делото Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване на определение № 3759 от 30.11.2018 г., постановено по в. ч. гр. д. № 5777 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното определение за връщане на исковата молба и прекратяване на производството за прогласяване недействителността на ипотеката върху една втора идеална част от процесния имот, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Това означава, че все още не е постановен краен акт/решение или определение/ за приключване на делото. Ето защо все още не е осъществена хипотезата на чл.78, ал.1 от ГПК, при която молителите-ищци могат да претендират присъждане на разноски по делото съразмерно с уважената част от иска. Затова извършените от тях разноски по настоящото дело от частен характер не могат да им бъдат присъдени, а следва да бъдат съобразени едва при постановяване на решението по делото. По тези съображения настоящата инстанция приема, че молбата на ищците за допълване на определението с присъждане на разноски е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение