Определение № 1113 от 02.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4606/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2431/30.12.2013 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 2130/2013, с което е потвърдено решение № 120/07.01.2013 на Софийския градски съд по гр.д. № 6092/2011, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 135 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът Л. А. З., представляван от адв. Р. К. от КАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за значението на характера и естеството на отношенията между лицата от състава на органите на търговското дружество при доказване на знанието за увреждане и по материалноправните въпроси, за значението на знанието у пълномощника на длъжника, чрез когото се претендира да е сключена увреждащата сделка, както и кои факти и обстоятелства за отношенията между длъжника и кредитора трябва да се известни на третото лице, за да се приеме, че той знае за увреждането, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С., представляван от адв. Н. К. ВАК я оспорва, като счита че постановите въпроси предполагат да се направи оценка на обосноваността на въззивното решение, което може да бъде сторено, само след като е допуснато касационното обжалване. По приложението на чл. 135 ЗЗД има трайно установена съдебна практика, поради което произнасянето на Върховния касационен съд по повдигнатите правни въпроси няма да има значение за има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въвззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът и първият ответник са обвързани от предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти за сумата 84.000 евро, от която ищецът е заплатил 31.000 + 21.000 = 52.000 евро. Ищецът е поканен да се яви в определен ден и час да се яви пред нотариуса за изповядане на окончателния договор, той не се я явил и първият ответник е продал процесните имоти на втория ответник за сумата 60.000 лева, която страните са заявили, че е получена в брой. Продавачът е издал касов бон за получени 60.000 лева, но купувачът не е разполагал с такава сума в касата си нито е осчетоводил такова плащане. Представляващият втория ответник, пълномощникът на първия ответник и представляващият дружеството-изпълнител на обекта са членове на управителни съвети на четвърто дружество и се познават. Адвокатът на ищеца и други купувачи с предварителни договори е участвал в преговори с представител на дружеството-изпълнител, който е заявил намерението дружеството да изкупи проекта и продължи изпълнението му, но тези намерения не са осъществени, след което служител на изпълнителя прави предложение ищецът да заплати 4.000 евро, за да бъде сключен окончателен договор с първия ответник, което предложение не е прието от ищеца. Четирите дружества имат един и същ адрес на управление, общ офис, общ телефон за връзка и обща електронна поща, но това не доказва по несъмнен начин знанието на лицата от състава на органите на втория ответник за увреждането на ищеца. Знанието за увреждане на пълномощника на третото лице е правно ирелевантно. Отделен е въпросът, че съвпадението на фамилните имена на адвоката, с който са водени разговори и на представителя на третото лице при изповядането на нотариалния акт, не доказва по несъмнен начин идентичността на това лице. Приложението на презумпцията по чл. 152, ал. 2 ЗЗД не може да бъде разширено до хипотезата на § 1 ДР ТЗ, когато търговските дружества са свързани лица. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение