Определение № 3651 от 02.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 5239/2023 г.

Производството е по чл.245, ал.3 ГПК. Постъпила е молба от И. И. К. и П. Г. К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Й. И. К. за предаване владението върху имота, предмет на спора. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение, по подадената молба счита следното: С решение № 457 от 16.07.2025г., постановено по гр.д. № 5239/2023г. на Върховния касационен съд, първо г.о., е отхвърлен искът за признаване за установено, че ищцата Й. И. К. е титуляр на правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от спорния апартамент и за предаване владението върху целия имот, като е потвърдено въззивното решение в частта му, с която е признато за установено, че ищцата е титуляр на правото на ползване върху останалата 1/2 ид. ч. от имота. На 31.08.2023г. в полза на ищцата по делото Й. И. К. е издаден изпълнителен лист за предаване владението върху спорния апартамент, което се установява от направеното отбелязване върху въззивното решение. Видно от представения с молбата приемо - предавателен протокол, на 27.09.2023г. владението е предадено от И. И. К. и П. Г. К. на Й. И. К.. Следователно установява се по делото, че невлязлото в сила съдебно решение на Софийски градски съд е изпълнено. Предвид установеното следва, че е основателно искането на И. И. К. за издаване на обратен изпълнителен лист срещу Й. И. К. за предаване владението върху 1/2 ид. ч. от имота. След отмяна на въззивното решение в частта му, с която Й. И. е призната за титуляр на правото на ползване върху 1/2 ид. ч. от имота и отхвърляне на иска в тази му част, е отпаднало и основанието, на което тя държи целия имот и И. И. К. има право да иска тя да му върне 1/2 ид. ч. от този имот. Тъй като с влязлото в сила решение е признато, че Й. И. е титуляр на правото на ползване върху останалата 1/2 ид. ч. от имота, следва, че и искането на И. И. К. за издаване на обратен изпълнителен лист за тази 1/2 ид. ч. е неоснователно. Молбата на П. Г. К. за издаване на обратен изпълнителен лист е неоснователна. Съпругът й И. И. К. е индивидуален собственик на 1/2 ид. ч. от имота – придобил е собствеността на основание наследство и дарение. Останалата 1/2 ид. ч. от имота е придобита от П. Г. К. и И. И. К. в режим на СИО по силата на сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, но прехвърлителката Й. К. си е запазила правото на ползване и следователно липсва основание за издаване на обратен изпълнителен лист в полза на П. К. против Й. К. за тази 1/2 ид. ч. Предвид изложеното съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение