Определение № 2882 от 05.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2328/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. срещу определение № 466 от 15.07.2024 г. по ч.т.д. № 420/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е прекратено производството по делото по подадената от Д. частна жалба вх. № 269096/15.04.2024 г. по описа на регистратурата на СГС срещу определение № 260527 от 13.03.2024 г. по т.д. 95/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 2 състав. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и моли да бъде отменен. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира обжалвания съдебен акт за валиден, допустим и правилен по следните мотиви: Видно от преписката по ч.т.д. 420/2024 г. по описа на САС, съдът е сезиран с частна жалба от М. Д. вх. № 269096/15.04.2024 г., която съдържа обидни думи и квалификации както към отделни поименно посочени съдии, така и към съда като институция, без последните да се основават на обстоятелства, относими към заявеното с частната жалба до въззивния съд искане. С определение № 337 от 27.05.2024 г. сезираният състав на САС е констатирал съдържащите се в частната жалба на Д. обидни квалификации. Приел е, че последното представлява нередовност на жалбата, и указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нередовността, като депозира частна жалба, в която са отстранени обидните квалификации. Съобщение с препис от указанията на съда е връчено на жалбоподателя на 17.06.2024 г. В указания срок – на 24.06.2024 г., жалбоподателят е депозирал писмена молба, съдържаща нови обидни квалификации към поименно изброени в молбата съдии. С обжалваното определение САС е приел, че правото да се защитават чрез съд законните интереси на гражданите и задължението на съда да осигури справедливото разрешение на тези законни интереси е конституционно гарантирано чрез правото на достъп до правосъдие, но законът е очертал границите, в които тези права следва да се упражняват - в рамките на добросъвестността и без да се злоупотребява с тях. Отчел е, че именно с цел предотвратяване на злоупотребата с права в чл. 100а, ал.1 ГПК е посочено, че съдът дължи произнасяне само по тези молби на граждани, в които правата са упражнени добросъвестно, като липсват обидни квалификации. По тези мотиви и предвид неизпълнение от жалбоподателя на дадените му указания за отстраняване нередовността на подадената частна жалба е прекратил образуваното по нея производство. Определението е правилно. С нормата на чл. 100 а, ал. 1 ГПК е поставено изискване към съдържанието на процесуалните действия на страните, като е посочено, че последните не могат да съдържат заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации. В случай, че процесуалното действие не отговаря на въведеното изискване към съдържанието му, същото е нередовно – чл. 110 а, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, освен ако използваните заплахи, обидни или нецензурни думи или квалификации, се отнасят до обстоятелства, на които се основава искането. Предвид горните констатации на съда депозираната от М. Д. частна жалба вх. № 269096/15.04.2024 г. по описа на регистратурата на СГС срещу определение № 260527 от 13.03.2024 г. по т.д. 95/2007 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI - 2 състав, е нередовна по смисъла на чл. 100а, ал. 1 ГПК. Софийският апелативен съд е изпълнил вмененото му с чл. 101, ал. 1 ГПК задължение да укаже на жалбоподателя в какво се изразява нередовността на процесуалното му действие и му е предоставил възможност да отстрани нередовността, което не е сторено в дадения срок, поради което правилно с обжалваното определение съдът е отказал да разгледа нередовната жалба и е прекратил производството по същата. По тези мотиви обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде потвърден. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение