Решение № 8178 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (МОС-МВР), чрез юрк. Н. Георгиева, срещу решение № 40439/03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8562/2025 г., по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което по жалба на Б. Е. Х. е отменен отказ за ползване на платен годишен отпуск, обективиран в резолюция, поставена на 28.07.2025 г., по заявление рег. № О- 744/28.07.2025 г. и преписката е изпратена на органа за изпълнение на дадените с решението задължителни указания. Касаторът обжалва решението на основанията по чл. 209, по т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че решението е недопустимо, тъй като същото е постановено при липса на правен интерес от оспорване от страна на жалбоподателя. Алтернативно излага доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В представени по делото писмени бележки оспорва решението и в частта относно определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Моли решението да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков в представен писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Процесуалният му представител прави искане за определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Б. Е. Х. срещу отказ за ползване на платен годишен отпуск, обективиран в резолюция, поставена на 28.07.2025 г. от Директора на Дирекция „МОС“ МВР, по заявление рег. № О- 744/28.07.2025 г., с което жалбоподателят е заявил желание да ползва платен годишен отпуск в размер на общо 8 работни дни (за 2021 г. - 1 ден и за 2022 г. – 7 дни), считано от 30.07.2025 г. до 08.08.2025 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че Б. Х. съгласно заповед № 8121К-5048/11.12.2015 г. на Министъра на вътрешните работи е заемал длъжността „главен инспектор“, началник на Сектор „Мисии на международни организации“, към отдел „Интерпол и мисии на международните организации“ при Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“- МВР. Установено е, че в това си качество същия е бил командирован последователно и многократно, както краткосрочно, така и дългосрочно за участие в мисии извън територията на Република България, както и за изпълнение на длъжности в институции (структури на ЕС) и в международни организации. На 15.01.2025 г. е приключило последното му дългосрочно командироване като национален експерт в Европейската агенция за гранична и брегова охрана (FRONTEX). Със заявление, рег. № О-744/28.07.2025 г., до Директора на Дирекция „МОС“ – МВР, жалбоподателят е заявил желание да ползва платен годишен отпуск, в размер на общо 8 работни дни, конкретно диференцирани по години. С резолюция от 28.07.2025 г., ответникът е отказал на служителя ползването на заявения отпуск. Резолюцията е със следния текст: „отказвам на основание чл. 37, ал. 1 от Правилата, утвърдени със заповед № 8121з-678/13.04.2023 г.“ При така установеното от фактическа страна, съдът след извършената проверка за законосъобразност е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, но при допуснати нарушения на изискването за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съдът е посочил, че оспорената резолюция не съответства на задължителните изисквания за форма, регламентирани с нормите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 1, 4, 7 АПК, защото не съдържа подробни и ясни мотиви. Впоследствие са изложени съображения в придружително писмо № А-10925/15.08.2025 г., с което е изпратена жалбата и преписката на съда, както и в съдебно заседание. Съдът е приел, че изложените впоследствие разяснения за причините за отказа не могат да заместят липсата на такива в самия отказ. Съдът е направил извод, че същите не могат да бъдат кредитирани, защото те са противопоставени на жалбоподателя едва след образуване на делото по жалбата му против отказа. Съдът е посочил, че липсата на мотиви нарушава процесуалното право на Х. да се защити по време на административното производство, като изложи своите доводи за основанията и необходимостта да претендира ползване на отпуск в заявения размер. При така изложените доводи съдът е отменил постановения с резолюция от 28.07.2025 г отказ за ползване на 8 дни платен годишен отпуск и преписката е изпратена на органа за изпълнение на дадените с решението задължителни указания. Решението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка и е извел правилни и законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. На първо място неоснователен е доводът за недопустимост на оспореното решение, вследствие на отпаднал правен интерес, поради прекратяване на служебното правоотношение на служителя, тъй като в конкретния случай няма данни заповедта, с която това е направено да е влязла в сила, предвид обжалването й и липсата на данни за влязло в сила съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, но е немотивиран, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа фактически основания за издаването му, като в конкретния случай такива безспорно липсват. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ мотивите могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. В случая конкретни съображения за постановения отказ не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Конкретни съображения за постановения отказ няма, а допълнително изложените мотиви в хода на съдебното производство пред първоиннстанционния съд от процесуалния представител на ответника не изпълняват изискването на закона. Съдът правилно е приел, че е недопустимо излагането на мотиви към акта в придружителното писмо до съда или в писмена защита в съдебното производство. Оспореният акт е издаден под формата на кратка резолюция, в която липсва изложение на фактическите обстоятелства, а единствено е посочено, че правното основание е „чл. 37, ал. 1 от Заповед № 8121з-678/13.04.2023 г.“ В чл. 37 от тези Правила е уреден статута на завърналите се служителите, след приключване на участието им в мисия във връзка с преназначаването им на подходяща длъжност, като в ал. 2 е уредена хипотезата на ползване на отпуск за времето, до преназначаването им на нова длъжност. В случая обаче искането, по което е постановен отказът е за ползване на платен годишен отпуск по общия ред за заеманата от Х. длъжност до завръщането му от мисия. Неоснователен е наведеният довод, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, тъй като след констатацията, че е налице едно от основанията за отмяна на заповедта, такава по-нататъшна проверка не е необходима, доколкото наличието на което и да е от основанията за отмяна, посочени в чл. 146 АПК е достатъчно за обосноваване на извод за незаконосъобразността ѝ. Решението е обосновано. Съдът е установил релевантните за спора факти въз основа на приетите по делото доказателства, а формираните правни изводи са базирани върху установените факти и са изложени подробно и аргументирано. Няма данни по делото да е налице влязъл в сила съдбен акт по спор срещу заповед за прекратяване на служебни правоотношения, поради което доводът за недопустимост на съдебното решение не е доказан. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на спора искането на процесуалния представител на ответника за определяне на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА е основателно и следва да бъде уважено. В съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и с оглед фактическата и правна сложност на делото на адв. А. Живков следва да бъде определено възнаграждение в размер на 383,47 (триста осемдесет и три евро и четиридесет и седем евроцента). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение