Определение № 117 от 18.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4975/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от [фирма] срещу решение № 186 от 3.08.17г.по в.гр.дело № 452/16г.на Великотърновския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 208 от 9.06.16г.по гр.дело № 1049/14г.на Русенския окръжен съд в обжалваните части.Касаторът е осъден да заплати на М. Н. Ш. и на И. В. И. сумата от по 40 000 лв на всеки от тях,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им В. И. Ш.,починал на 2.12.09г.,ведно със законната лихва,считано от 2.12.11г.до окончателното плащане,като исковете са отхвърлени за разликата над сумата от по 40 000 лв до претендирания размер от по 100 000 лв. Решението е обжалвано и от ищците М. Ш. и И. И. в отхвърлителните му части. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че поставеният в изложението към касационната жалба на [фирма] въпрос:” Прекъсва ли се давността на целия иск с подаване на исковата молба,когато с нея искът не е заявен като частичен; Длъжен ли е съдът да се произнесе по възражението за изтекла давност,когато присъденият размер е по-нисък от първоначално заявения иск,но до този размер се стига след уважено възражение за съпричиняване” е от значение за изхода на спора и отговорът му е обусловен от отговора на въпроса :”Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214 ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането”,по който е образувано за разглеждане ТД № 3/2016г.на ОСГТК на ВКС.Ето защо и на основание чл.292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.