Определение № 1323 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 512/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Герганова – Савова, П. Петров, Ф. Ганчева, Г. Митева, А. Янев чрез пълномощника им адв. С. Славов против определение № 3430 от 28.11.2023 г., постановено по адм.д. № 1055/2022 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Жалбоподателите навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция разноски. Ответникът – главен архитект на Община Варна, чрез процесуалния си представител, в писмено становище оспорва частната жалба. Моли обжалваното определение да бъдат оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд намира частната жалба за частично недопустима, като съображенията за това са следните: Частната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва определението, с което е заличен от списъка за призоваване като страна заместник-кмета на Община Варна и в частта, в която е определено да се изплати на вещото лице допълнително възнаграждение в размер на 570 лв. от внесения депозит. Оспореното определение № 3430/28.11.2023 г., в частта, в която е заличен от списъка за призоваване като страна заместник-кмета на Община Варна не е неблагоприятно за жалбоподателите, поради което в тази част жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Посоченото определение в частта, в която е определено да се изплати на вещото лице допълнително възнаграждение в размер на 570 лв. от внесения депозит също е недопустима, тъй като в тази си част определението не попада в хипотезата на чл. 229, ал.1, т.1 и т.2 АПК. Съгласно цитираната разпоредба на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, посочени изрично в закона. Частната жалба в тази част е подадена срещу определение, което не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не представлява съдебен акт, с който се прегражда хода на съдебното производство по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.1 от АПК, нито е предвидена изрична възможност за неговото обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК. От доказателствата по делото е видно, че по делото е допусната, изготвена и изслушана съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице има право на възнаграждение, съгласно приложената справка – декларация по чл. 23, ал.2 и чл. 24, ал.2 от Наредба № Н-1/14.02.2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Ето защо и в тази част жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. В останалата й част частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, а разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените съображенията, а именно: С обжалваното определение Административен съд гр. Варна, прекратява производството по жалбата на С. Герганова – Савова срещу заповед № Р-415/23.12.2015 г., издадена от заместник-кмета на Община Варна, с която на основание чл. 129, ал.2 във вр. с чл. 150, ал.3 от ЗУТ и във вр. със заповед № 4802/25.11.2015 г. на кмета на Община Варна за разрешаване изработването на Комплексен проект за инвестиционна инициатива (КПИИ) на основание чл. 150, ал.1 и ал.2 ЗУТ, чл. 135, ал.5 ЗУТ във вр. с чл. 134, ал.1, т.2 и т.3 ЗУТ, в условията на чл. 103, ал.6 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план (ПУП) за изменение на план за регулация (ПР) за кв.16,кв.17 и кв.19, по плана на 17-ти м.р, гр. Варна и осова мрежа през осови точки: 3608, 3607, 3608, 3612 и поредните до 3616, 3645, 3646, 3647, 3651, така както е показано с черен, червен, зелен, кафяв и син цвят в графичната част, представляваща неразделна част от заповедта (приложение №1, № 2 и № 3) и срещу разрешение за строеж № 381/ГИ/23.12.2015 г., издадено от главния архитект на Община Варна; Прекратява производството и по отношение на конституираните заинтересовани страни и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбоподателката и конституираните в производството заинтересовани страни не попадат в обхвата на понятието „заинтересовани лица в производството по одобряване на ПУП и техните изменения“ по чл. 131 ЗУТ, тъй като не са собственици и носители на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, или по данни от кадастралния регистър, както и на лица, на които е предоставена концесия, върху недвижимите имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, както и че същите не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 149, ал.2 ЗУТ, определяща кръга на заинтересованите, имащи право да оспорват издадено разрешение за строеж. Обжалваното определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Настоящия състав намира, че първоинстанционният съд не е изяснил делото от фактическа и правна страна. С административната преписка не е представена графичната част на обжалваната заповед № Р-415/23.12.2015 г., издадена от заместник-кмета на Община Варна, която е неразделна част от заповедта, за да се прецени дали имотът, в който жалбоподателката притежава ограничено вещно право е засегнат от предвиденото изменение. Това не е установено и от представеното по делото заключение на вещото лице. От представените по делото доказателства е видно, че е налице вляза в сила КККР, приета въз основа на действащ ПУП, въз основа на който би следвало да е изготвено и процесното изменение, но липсват доказателства, от които да се направи извод дали при промяна на уличната регулация се засяга и по какъв начин имотът на частната жалбоподателка С. Герганова – Савова, дали има промяна на предназначението на имота, в който същата притежава ограничено вещно право или в предназначението на съседен имот и по какъв начин имотът на жалбоподателката е засегнат от изменението на ПР за кв.17 и кв.19, по плана на 17-ти м.р, гр. Варна. Съдът не е извел самостоятелни мотиви, базирани на доказателствата по делото защо приема, че жалбоподателката С. Герганова – Савова не се явява заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал.1 и ал.2 ЗУТ, а само бланкетно цитира посочената разпоредба, в която законодателят изчерпателно посочва кръга на субектите, които имат качеството на заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения както и цитира множество определения на Върховния административен съд в тяхната цялост, които са неотносими към случая, без да направи собствен анализ на доказателствата по делото и да установи дали има промяна в предназначението на процесните улици, предвидени с предходния план от 1962 г. както и промяна в предназначението на УПИ-тата в посочените квартали, което би следвало да се установи от текстовата и графична част на заповедта, както и от заключение на вещо лице. Ето защо предвид невъзможността настоящата съдебна инстанция да изследва и провери за първи път тези факти, следва делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспореното определение следва да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на С. Герганова – Савова съобразно изложените мотиви. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,