Определение № 105 от 26.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2165/2020 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 8961/17.11.2020 г. по регистъра на ВКС, (подадена по пощата на 16.11.2020 г.) от Н. Ш. Д., чрез адв. П. с искане за допълване на определение № 753/06.11.2020 г., постановено по настоящото гр. дело в частта за разноските и присъждане на сторените от страната разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Ответникът по молбата – община Джебел, чрез адв. С. изразява становище за нейната неоснователност и прави възражение за прекомерност на уговорения и заплатен от насрещната страна адвокатски хонорар с довода, че предвид изхода на делото претенцията за разноски е обусловена от подаването на отговор на касационната й жалба. Затова счита, че следва да намери приложение чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и се присъдят разноски в размер на 500 лв. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 753/06.11.2020 г. по настоящото дело касационната жалба на община Джебел против решение № 75/07.04.2020 г. по гр. д. № 14/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали в уважената част на исковете по чл. 49 ЗЗД е оставена без разглеждане и е прекратено производството, образувано (по реда на чл. 288 ГПК) по тази жалба пред ВКС. Молбата за допълване на горното определение в частта за разноските е подадена в едномесечния срок от постановяването му (в случая по пощата, съгласно правилото на чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК), т. е. в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна (по предявен иск или жалба) има право на разноски и при прекратяване на делото. В производството по делото, образувано по касационната жалба на общината против въззивното решение на окръжния съд в [населено място], молителката е подала отговор на жалбата, по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е ангажирала подробно становище за липсата на основания за допускане на касационен контрол и за нейната неоснователност. Претендирала е и сторените в касационното производство разноски като е представила списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, с отразяване плащането на уговореното адвокатско възнаграждение от 1400 лв. в брой. Предвид характера на производството, което е образувано по касационната жалба, цената на всеки от обективно съединените искове, предмет на произнасяне с въззивното решение, по жалбата срещу което е проведена защитата с подадения отговор и извършените в тази връзка от пълномощника на ищцата по спора процесуални действия настоящият състав намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на делото уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Направеното с отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК от ответната община възражение в този смисъл е основателно. Минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лв. до 5000 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата в случая редакция преди изм. с ДВ, бр. 68/2020 г., се определя по формулата 200 лв. + 6 % за горницата над 1000 лв. С оглед материалния интерес на делото долният праг на адвокатското възнаграждение възлиза общо на 645. 11 лв. (325. 58 лв. + 319. 53 лв.), в какъвто размер следва да се присъдят разноски на ответника по жалба. Това разрешение е в съответствие с указанията, дадени с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. По изложените съображения, определението за прекратяване на делото ще следва да бъде допълнено по реда на чл. 248 ГПК с осъждане на касационния жалбоподател да заплати на другата страна направените разноски за настоящото производство в посочения по - горе размер. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,