Решение № 1502 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7210/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител против Решение № 4069/10.04.2025 г. постановено по адм. дело № 821/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Посочва, че съдът неправилно е приел, че по делото са доказани и трите предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Счита, че не са налице доказателства за реално понасяне на вредите от ищеца. Моли решението да се отмени и в частта на присъдените разноски. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Ответната страна – „ЙОН.МГ“ ООД, ЕИК 203764261, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез адв. Димитров, в писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователни. С обжалваното решение Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена да заплати на „ЙОН.МГ“ ООД обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 3 590 лева, представляващи разход за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на отменените като незаконосъобразни Ревизионен акт № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. и Ревизионен акт № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г., издадени от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.02.202024г. до окончателното плащане. Също така, в полза на „ЙОН.МГ“ ООД е присъдена и сума в общ размер на 592 лева, представляваща сторените разноски в първоинстанционното производство. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа и правна страна следното: Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000320005138-020-001/26.08.2020г. било възложено извършването на ревизия на „ЙОН.МГ“ООД по ЗДДС за данъчните периоди м.12.2015г-м.08.2020г. и по ЗКПО за периодите от 01.01.2016г. -31.12.2019г. Констатациите на ревизиращите органи са отразени в Ревизионен доклад № Р-03000320005138-092-001/18.02.2021г., срещу който постъпило възражение от ревизираното лице. Въз основа на РД е издаден Ревизионен акт №Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. от органи по приходите на ТД на НАП-Варна, с който на дружеството са установени задължения в общ размер от 42 694,84лв. Срещу този РА е подадена жалба от „ЙОН.МГ“ООД чрез упълномощения адвокат С. А. Михайлова от АК-София. С Решение №89/24.06.2021г. Директорът на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП-Варна се произнесъл по жалбата подадена от адвоката, като отменил РА №Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. и върнал преписката на органа от ТД на НАП-Варна със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт. В изпълнение на това решение е извършена повторна ревизия на дружеството и му е издаден РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г., с който са му установени задължения в общ размер 33 237,69лв. Срещу този РА е подадена жалба от „ЙОН.МГ“ООД чрез упълномощения адвокат С. А. Михайлова от АК-София, като с Решение №138/04.08.2022г. Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП-Варна е намерил жалбата за неоснователна и е потвърдил РА изцяло. Срещу РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г. от дружеството е подадена жалба пред Административен съд-Варна. С решението на Административен съд-Варна РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г. е потвърден като правилен и законосъобразен в частта на установените задължения за данъци и лихви в общ размер 3480,70лв. и е отменен като незаконосъобразен в частта на установените задължения в общ размер 29756,99лв. Решението е обжалвано от Директора на дирекция „ОДОП“ пред ВАС в частта, с която РА е отменен, който е оставил в сила решението на Административен съд-Варна. За защита на правата си в административните производства по обжалване на посочените ревизионни актове „ЙОН.МГ“ООД е ангажирало Адвокатско дружество „Антонова и Маринов“-гр.София, с което са сключени два договора за правна помощ – договор за правна помощ, защита и съдействие във връзка с обжалване по административен ред на РА, издаден в производството по ЗВР №Р-03000320005138-020-001/26.08.2020г. (РА №Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г.), сключен на 22.02.2021г. с уговорено възнаграждение 1800 лв., и договор за правна помощ и съдействие във връзка с обжалване по административен ред на РА, издаден в производството по ЗВР №Р-03000321003684-020-001/29.05.2021г. (РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г.), сключен на 21.03.2022г. с уговорено възнаграждение 2000 лв. Прието е, че по делото са представени нужните документи, удостоверяващи размера на договорените суми, както и тяхното заплащане. Въз основа на така установеното, от правна страна първоинстанционният съд приел, че искът е насочен против надлежен ответник и е основателен. Прието е, че са налице отменени като незаконосъобразни административни актове – Ревизионен акт № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. и Ревизионен акт № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, които негативно са засегнали правата на тения адресат. Съдът е приел, че е налице и пряка причинно-следствена връзка между отменените РА и претърпените от дружеството имуществени вреди, изразяващи се в заплатени в административното производство адвокатски възнаграждения в размер на 3800 лв. В заключение, съдът е приел, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 3590 лв., като в останалата част, до пълния предявен размер от 3800 лв. е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Отчел е, че РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г. при съдебната му проверка е отменен като незаконосъобразен в частта на установените задължения в общ размер 29756,99лв. и е потвърден и влязъл в сила в частта на установените задължения в общ размер 3480,70лв. Поради това съдът е приел, че от претендираната от ищеца сума в размер на 2000лв. разходи за адвокатско възнаграждение за обжалване на РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г. е справедливо е да му се присъди сумата от 1790лв., която е съответна на отменената част от акта. Поради основателността на главния иск, за основателен е счетен и искът за присъждане на законната лихва от датата на предявяване на иска – 21.02.2024г. до окончателното плащане. Съобразно изхода на спора, съдът е присъдил разноски на жалбоподателя в общ размер на 592 лв. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилни и обосновани са изводите на административния съд, че в случая са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона и затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. По делото безспорно са доказани всички елементи за основателност на иска по ЗОДОВ – отменен административен акт, понесена вреда и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и понесената вреда. Относно понесените от страната разноски в административното производство е налице законова празнота както в ДОПК, така и в АПК. При оспорването на акта по административен ред, за оспорващия съществува единствено възможността да претендира направените разноски, като причинени имуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Към този ред препраща разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), съгласно който Агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Макар да липсва нормативно установено задължение за представителство при обжалване на актове, издадени от органи по приходите, по административен ред, адвокатската защита при атакуване на законосъобразността на тези актове се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на правата на жалбоподателя. В този смисъл, заплатените суми за адвокатска защита във връзка с оспорването по административен ред на отменените като незаконосъобразни Ревизионен акт № Р-03000320005138-091-001/01.04.2021г. и Ревизионен акт № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, следва да се квалифицира като вреда, непосредствено произтичаща от него. Реално „ЙОН.МГ“ ООД не би понесло посочения в исковата молба разход, ако срещу него не бяха издадени незаконосъобразните РА на касационния жалбоподател НАП. Налице е намаление на имуществото на дружеството, равно на размера на платеното адвокатско възнаграждение. Съответно причинените имуществени вреди са преки, тъй като в случая са обусловена последица от вредоносния резултат, т.е. явяват се следствие от увреждането - чл.4 ЗОДОВ. В допълнение, представените Договор за правна помощ и съдействие от 22.02.2021г., с приложени платежни нареждания от 24.02.2021 г. и 15.04.2021 г., и Договор за правна помощ и съдействие от 21.03.2022г., с приложени платежни нареждания от 22.03.2022 г. и 23.05.2022 г., обективират реално и безспорно осъществен разход от страна на „ЙОН.МГ“ ООД за оказаната от Адвокатско дружество „Антонова и Маринов“ адвокатска защита. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и относно определения размер на присъденото обезщетение. За частта от РА № Р-03000321003684-091-001/11.05.2022 г., която не е отменена и е влязла в сила (3480,70 лв.), не е налице противоправност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което не възниква основание за ангажиране на отговорността на ответника за вреди, произтичащи от заплащане на адвокатско възнаграждение от „ЙОН.МГ“ ООД. Обоснован е изводът на съда да определи дължимото обезщетение пропорционално на отменената част от ревизионния акт. От претендираната сума в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка с обжалване на акта, правилно е присъдена сумата от 1790 лв., съответстваща на отменената част от акта. Върху частта на уважения размер на главния иск от 3 590 лева правилно е присъдена и законната лихва върху посочената главница, считано от датата на предявяване на иска – 21.02.2024г. до окончателното плащане. Настоящият състав намира възражението на касатора за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция в размер на 567 лв. за неоснователен, като също така споделя изводите на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено съобразно на уважената част на иска. Видно от доказателствата по делото, разноските на жалбоподателя в първоинстанционното производство са в размер на 775 лв., от които 25лв. - заплатена държавна такса и 750 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, т.е. съдът неправилно е изчислил разноските на база 600 лв. претендирано възнаграждение. Тъй като в хода на касационното производство обаче не е поискана поправка на присъдените с обжалваното решение разноски, настоящата инстанция оставя решението в сила и в тази му част. По изложените мотиви, касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, следва да бъде уважено искането от страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, договор за правна помощ и съдействие и платежно нареждане, са в размер на 306.78 евро (600 лева). В случая, с оглед възражението на НАП за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се посочи, че същото не е прекомерно, и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение