Определение № 8963 от 21.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9495/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Т. Л. П., представен от адв. Д. Михайлов, срещу определение № 32730/20.08.2026 г., постановено от Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 10293 по описа за 2026 г., с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № GРАМ-2180715 от 02.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР. Доводите на жалбоподателя са за неправилност на определението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводственитеправила и необоснованост. Твърди пропуск на съда да отговори на доводите му за осъществяване на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Ревокира същите доводи. Иска отмяна на обжалваното определение и спиране на допуснатото предварително изпълнение на ЗПАМ. Насрещната страна – мл. автоконтрольор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР не изразява становище по оспорването. Върховният административен съд, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Съдебното производство пред АСССГ е образувано по жалба на Т. Л. П. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GРАМ-2180715 от 02.08.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор в Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "з" от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 12 месеца. С жалбата е съединено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на ЗПАМ. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането за спиране на предварително изпълнение на оспорения административен акт. Първостепенният съд е отнесъл към процесуалните тежести на жалбоподателя несъмненото доказване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и в хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. Приел е, че представения с жалбата договор за квалификация от 29.05.2026 г. за установяване и заявеното желание за придвижване с управлявано от него МПС от дома му до мястото на обучението не кореспондират с естеството на нарушението, за което е наложена ПАМ - управляване на мотоциклет на задна гума на оживен столичен булевард. Решаващият извод на съда е, че жалбоподателят не е посочил обстоятелства за значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на акта, която да е противопоставима на обществения интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Обжалваното определение е правилно. При действието на състезателното начало в процеса, в чието съдържание чл. 8, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК включва правото на страната да посочи фактите, на който основава исканията си и да представя доказателства за тях, както и по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на адресата на акта е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК. ЗПАМ е издаден по реда на чл. 172 ЗДвП. Съгласно специалната разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП обжалването на издадените ЗПАМ не спира изпълнението им. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 172 ЗДвП не съдържа. С арг. от чл. 171, т. 1 ЗДвП заповедта за отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач е конститутивен индивидуален административен акт. Актът се издава в условията на обвързана компетентност. Резултатът от изпълнението му е временно ограничение в правната сфера на адресата на акта. Вредите от разпоредената правна промяна са презюмирани и не са несъразмерни в защитата на публичния интерес чрез допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Потенциалните вреди следва да са свързани с нови обстоятелства, т.е такива факти, които не са били осъществени към момента на издаване на акта в хипотезите на допуснато по силата на закона предварително изпълнение или към момента на влизане в сила на разпореждането за предварително изпълнение. Несъмнено договорът за квалификация на жалбоподателя е бил сключен към момента на налагане на ПАМ и не представлява ново обстоятелство, а за актовете по чл. 171, т. 1 ЗДвП предварителното изпълнение не зависи от волята на издателя на акта. Дори да се приеме, че с факт, възникнал преди издаването на акта, могат да се обосноват предпоставките на чл. 166, ал. 2 АПК, когато фактът представлява състояние, продължаващо и след разпоредената правна промяна и необсъдено от издателя на акта, то с този факт не се обвързват ефектите върху правната сфера на адресата, чието потенциално настъпване да е основание за спиране на изпълнението. Дължимо е оставянето в сила на обжалваното определение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,