Определение № 2174 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 17146 от 24.06.2025 г. на адвокат Д. Н. Д. против определение № 1225 от 8.05.2025 г. по гр. д. № 2280 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 262 от 11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2280 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София в частта за разноските. МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански е подало чрез пълномощника си адвокат В. Г. писмен отговор, с който оспорва частната жалба. За да се произнесе по частната жалба касационният съдебен състав съобрази следното: Адвокат Д. Д. е осъществил безплатно процесуално представителство на ищците Г. Л. Н., И. Л. К. и М. К. Н. по предявения от тях против МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане сумата от по 50 000 лв., част от сумата 70 000 лв. за всеки ищец. Въззивното производство по гр. д. № 2280 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София е образувано по жалба на МБАЛ „Югозападна болница“ ООД, гр. Сандански на 4.08.2022 г. и е приключило в съдебно заседание на 2.10.2024 г. С постановеното решение № 262 от 11.03.2025 г., постановено по гр. д. № 2280 по описа за 2022 г. на Апелативен съд - София е присъдил на адвокат Д. Д. възнаграждение в размер общо на 9090 лв. (по 2030 лв. за всеки от представляваните, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 и по 1000 лв. за всеки представляван, определени по реда на чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, загл. изменено ДВ бр.14 от 2025 г.) съобразно редакцията на Наредбата, действала към април 2022 г. Молбата на адвокат Д. по чл. 248 ГПК е оставена без уважение по съображения, че апелативният съд споделя разрешението в актове на ВКС, че размера на адвокатското възнаграждение, присъждано на основание чл. 38, ал. 2 ЗА се определя според редакцията на наредбата, действала към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие, както че предвид решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 428/22 г. съдът не е обвързан от минималните размери в наредбата, като в случая присъденото възнаграждение съответства на усилията на защитата при упражняване на правата на безплатно представляваните ищци, явяващи се ответници по въззивната жалба, която е извършена общо за тях, като във въззивното производство не са събирани доказателства по тяхна инициатива и определеното възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора. Настоящият съдебен състав приема, че атакуваното определение е неправилно. В практиката на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 407 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5049/2023 г., І г. о.) е дадено тълкуване, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение при безплатно оказана, на основание чл. 38, ал. 1 ЗА, правна помощ и съдействие, приложима е редакцията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към приключване на устните състезания, до който момент е осъществявана, пред съответната инстанция, правната помощ и съдействието. Този извод следва от редакцията на разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, съгласно която в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 - явно се има предвид действащата към определяне на възнаграждението наредба. Целта е размерът на определеното от съда възнаграждение да е адекватно на положения от адвоката труд към приключване на делото пред съответната инстанция, т.е. на действително предоставената правна помощ и съдействие, а това би могло да се постигне само при отчитане на реално извършените от адвоката действия и положени усилия и определяне на адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към определянето му, до който момент е и предоставяна правната защита и съдействие. Редакцията на наредбата към сключване на договора за правна помощ и съдействие би била релевантна при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, в която хипотеза е от значение минималният размер на адвокатското възнаграждение към договарянето му, под който размер съдът не може да уважи възражението за прекомерност, но не и при приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА, когато съдът определя адвокатско възнаграждение за действително извършените от адвоката, към приключване на делото пред съответната инстанция, процесуални действия във връзка със защитата на представлявания. В подкрепа на този извод е и редакцията на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която при определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена правна помощ и съдействие по дела по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, минималното адвокатско възнаграждение е в размер на минималната месечна работна заплата за страната към момента на определяне на възнаграждението от съда. Настоящият съдебен състав възприема това тълкуване. При прилагане действалата към момента на приключване на въззивното производство редакция на Наредба № 1/2004 г. от ДВ бр. 88 от 2022 г. минималния размер на всеки ищеца според чл. 7, ал. 2, т. 4 е 4650 лв., а по чл. 7, ал. 9 е 1200 лв. За представителството на тримата ищци възнаграждението, което следва да се определи на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е 17 550 лв. Между страните няма спор, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е по минималните размери по наредбата, доколкото и ответната болница е уговорила и заплатила възнаграждение в тези размери. С оглед изложеното атакуваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което на адвокат Д. да бъдат присъдени допълнително 4325.53 евро (равностойност на 8460 лв.) С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение