Определение № 5314 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по частна жалба на Н. В. В. от гр. София, приподписана от процесуалния му представител адв. Костадинов, срещу определение № 10143 от 20.11.2023г., постановено по адм.д. № 10156/2023г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу разрешение за строеж № 241 от 05.10.2023г. на Главния архитект на Столична община за строеж „Реконструкция на стадион „Българска армия“, сграда с идентификатор № 68134.109.30.1 по кадастралната карта на гр. София и благоустрояване на прилежащото пространство на стадион „Българска армия“, част от ПИ идентификатор № 68134.109.29 и № 68134.109.30 и с което определение е прекратено производството по делото. С частната жалба жалбоподателят твърди на първо място нищожност на оспореното определение като бланкетно посочва, че същото противоречало на свръхповелителни правни норми. Твърди и оспореното определение е недопустимо, а алтернативно като неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Иска оспореното определение да бъде прогласено за нищожно, алтернативно – обезсилено или отменено. Ответникът Главният архитект на Столична община и „Спортни имоти Българска армия“ АД не изразяват становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение съставът на АССГ е приел, че единствено субектите по чл. 149 ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗУТ са процесуално легитимирани да оспорват разрешението за строеж. Приел е, че в случая е приложима хипотезата на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, а именно поради извършването на нов строеж, реконструкция на стадион „Българска армия“, като съгласно посочената разпоредба заинтересованите да оспорват разрешението за строеж лица са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, за който е издадено разрешението за строеж, както и лицата, които имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон. Съдът е обосновал, че жалбоподателят В. няма нито едно от посочените качества, съответно по силата на специалния закон не попада в кръга на заинтересованите лица, за които е признато право на оспорване на разрешението за строеж. Поради това е приел, че за него не е налице правен интерес от оспорване на разрешението за строеж и на основание чл. 159 т. 4 АПК е оставил жалбата му без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Чл. 149 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ очертава кръга на лицата, за които законодателят е признал право на жалба срещу разрешенията за строеж. Правилен е извода на съда, че в случая, тъй като се касае за нов строеж, а именно реконструкция на обект по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, е приложима разпоредбата на чл. 149 ал. 2 т. 1 ЗУТ, съгласно която в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж заинтересовани лица, за които е признато право на жалба срещу разрешението за строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята. В случая жалбоподателят не е измежду изброените лица, както правилно е приел първоинстанционния съд, съответно за него не е налице право на жалба, съответно не е налице правен интерес за оспорване на разрешението за строеж. Наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването. По изложените съображения правилно АССГ е приел, че жалбоподателят не е от кръга заинтересовани лица, за който е налице активна процесуална легитимация за оспорване на разрешението за строеж, и правилно на основание чл. 159 ал. 1 т. 4 АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение